Иринакис (Ирина Колева)
83 4369
2 mar 2020, 12:42

Какво е щастие ли?... 

  Prosa » Otros
981 7 28
2 мин за четене

Какво е щастие ли? Не мога да съм сигурна...

Може би да изпиеш първата в живота си Маргарита, отвратен, а после да опънеш още три.  Приятел да ти подаде в ръката запалена цигара. Да те събужда аромат на билки и морска влага; някой да блъска по вратата ти в пет сутринта, за да посрещнете изгрева заедно (Ириниии, грехота е да пропуснеш изгрев над Егея!)...

Да отидеш на работа недоспал, а шефът да те посрещне с шот и пеперуда в кутия с дупки, само за да види как ще ù подариш живота отново; да намериш под вратата си хиляда осемдесет и три бележки "обичам те", написани с различен почерк; да излезеш на балкона си и да потънеш в килим от цветя,  толкова, колкото не си виждал през целия си живот;  да преодолееш шока от това, че има места, където голотата е нормално агрегатно състояние; да мислиш и сънуваш на друг език; да наблюдаваш чужда народопсихология и да откриеш нови нюанси на щастието, любовта и тъгата; да се увериш, че понятието "приятел" няма нюанси....

Да получиш като подарък бяла,  изоставена лодка, буркан червена боя и четки, за да можете ти и откачените ти приятели да напишете имената си и текстове от песни, и до припадък да си създавате спомени върху нея. Да се хванеш на бас,  че можеш да сервираш десет минути, облечен в покривка за маса и никелирано канче върху  главата; да спечелиш баса, а клиентите да решат, че са част от някакво невиждано шоу и да пожелаят същия аутфит. Да решите единодушно ( с онези, откачените) да пристигнете на работа плувайки,  да вземете първите поръчки капещи и полуголи, недоспалите клиенти пак да решат, че са част от невижданото шоу, а шефът да ви изпържи яйца и да ви прати да си доспите. Да се събудиш на малък плаж с лятна моторна каска на главата и да пиеш вода от най-прелестната подцинкована кофа на света, в която старец пълни вода за животните. 

Да дойде септември и да ловиш калмари при пълна тъмнина; да започнеш да "изтрезняваш" през октомври и да разбереш,  че още малко ще бъдете заедно; да стоиш  сам върху лодката с червените драсканици през ноември и да мечтаеш за март; да изживееш още няколко такива шизофренични сезона. Да заведеш бъдещия си съпруг на това място (що за лудост, просто!!!), а той да изкукурига повече от теб и да иска да стане твой съпруг след всичко това...

А после...После да видиш нови,  нормални хора (те не бяха виновни, че са такива), а да сънуваш онези, другите,  вярвайки в старческите глупости, че сънуваш ли някого, непременно ще го срещнеш. Да разпитваш общи познати и да се насилиш да приемеш,  че никой не е чувал за тях оттогава. Да си спомниш,  че на раздяла си казвахте простичко "хайдедодруготолято!"; да осъзнаеш, че всичко, което имаш от тях са имената им и няколко снимки, защото сте били сигурни, че цял живот ще бъдете заедно (а и светът е толкова малък!); с все сили да се затичаш към  бялата лодка с червените имена, за да ги видиш по-ясно в спомените си, а нея да я няма...

Да станеш друг човек, но да можеш да повториш всяка идиотия от онези лета;  да започнеш отново да мислиш на своя език; да проумееш, че краят на тези истории не вписва в представите ти за щастие,  но е част от живота; да можеш да разкажеш всичко това на децата си; да продължаваш през ноември да мечтаеш за март и да не спираш, да не спираш да сънуваш!...

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В ръцете ти е
  • Обичам всички жени, които съм целувал ... Обичам и хората, които са ме радвали някога ... Ще го направя ... )))
  • Винаги се връщам на такива места. Обичам това, което са ми дали и тази ми любов не се променя. И те не се променят. Заради мен, най вероятно, защото аз не им го позволявам
    Хубав въпрос, Ив...🌌😍
  • Какво ли е да се върнеш без любовта разцъфтяла там ... Не смея да отида на моето място, за да не заменя спомена с друг ...
  • Такова си е. Завихряне. Затова и по този начин е написано, макар че въобще не съм мислила за друг вариант.
    Не знам за звездичките, Ангелче, но коментарът ти ме накара да настръхна, а това рядко ми се случва 🌺
  • Нещастие е, когато тя го настигне и му изхлопа един букет по главата. Нещастие за него, щастие за нея, хахахахах 🤪
  • Нещастие е ,когато младоженецът види роклята на булката преди сватбата, а щастие е ,когато веднага избяга,ха-хааа!
  • ако след това не е чувстваме емоционално изпразнени, а остане удовлетворението, значи наистина е било! "миг като вечност", но който не отлита просто така във вечността! - така е, Иринка, мигът не може да се опише на момента, но след него може!
  • И опиянение на n-та степен, Пепи 🥳💗
  • удоволствие и удовлетворение в едно
  • Разбира се, че може и в двете посоки Като махнем "самотен" от схемата.
    Кюп, мюп, не важи. Но аз съм сигурна, че ти знаеш отговора
  • Щастие/съчастие/ - т.е. състояние ,в което си част от нещо /хубаво/ общо.
    Нещастие/несъчастие/ - когато не си част от нещо общо.
    И се питам - може ли да си щастлив когато си сам/самотен/ и може ли да си нещастен въпреки пребиваването в ти в "кюпа"!??
  • Абе не ям за двама, ама винаги имам един в резерва Кой знае какво, що, кога.....😁
  • Добре..
    Аз мислех..човек като е сам, поне да яде за двама..нооо и един става 😊💐
  • Един!
    Два са за двама 😏
  • ....И два кроасана, Иринче
  • Не ти трябва цяла лодка. Понякога стига и голям, объл камък за сядане, чаша кафе и тишина. 😀
  • Купих си лодка,бяла,пробита.Червена боя имам от онова време.Почвам да пиша песни по нея.Щастието дали ще примамя.?
    Усмивка!
  • Да, Емо. Мънички, мънички, дребни нещица Които могат да се сливат безспир.
    Такава е и структурата на вечността. Секунда след секунда, след секунда..
    И пакости до безкрай 😀
  • Щастието е в дребните наглед неща!
    Преди време, в едно горещо и безгрижно лято, когато бях още юноша, с един приятел бяхме се разбрали да ставаме да тичаме всяка сутрин в 5 часа.
    Всяка сутрин моят приятел идваше и почукваше на прозореца на пристройката към селската ни къща, където спах. Понякога се молех да не идва. Мързелив си бях. Но той беше много сериозен. Тичахме към изгряващото слънце, изплезли езици. После за награда си купувахме кафе и пушехме цигари и обезмисляхме спортуването, но това е друга тема. Важното е, че бяхме млади и щастливи...
    Творбата ти, отприщи у мен, спомени, чувства и мисли! Поздрави!
  • Ех, Младен! Имай милост
    Младостта отваря врати на всички "блъсканици" 🥳 Адреналинът е в повече. Това не беше равното щастие на мъдрите, а хищното грабене с пълни шепи на ненаситните. Сега вече не е така. Но понякогаааа..... Развесели ме твоят ъперкът 😏
    Радвам се, Дени. Спонтанности 😍
  • Стана ми щастливо от твоето писание😊😊
  • Някой да ми блъска в 5 сутринта на вратата, за да посрещаме изгрева заедно...?
    Такъв ъперкът ще получи за тази работа, че ще посреща изгрева сам в моргата.
    И Тайсън Фюри не може да удря толкова силно, колкотото аз, когато ме будят твърде рано...!

    Да чука малко преди залез - ще го изгледаме заедно пустия му залез!
  • Не спирай да мечтаеш, Силви.🌺
    То е миг, който трае животи. Благодаря, Пепи 🥰
  • Размечтах се, много е хубаво!
  • Свободата сам да си доставяш удоволствие, та дори и за миг, но миг, който после дълго време ще те държи удовлетворен!
    Много хубаво си го уловила и написала, поздрав!
  • Трябва да можем да повторим всяка лудост, длъжни сме, по дяволите
    Заради себе си, децата си...
    То, щастието е наблизо и във всяко мигване. Само се пресягаш и хоп, в ръцете ни е🤩
    Сериозните да му мислят, Наде! 🥳
  • Щастие е. И всеки го е имал и го има, но не всички притежават смелостта да си го припомнят, да разказват, да мечтаят...Защото такива щури неща не са за възрастни, сериозни хора. Да, бе, да! А сивотата скуката, злобата, безразлчието - са...А ние - непорасналите?
Propuestas
: ??:??