Какво е щастие ли?...
Какво е щастие ли? Не мога да съм сигурна...
Може би да изпиеш първата в живота си Маргарита, отвратен, а после да опънеш още три. Приятел да ти подаде в ръката запалена цигара. Да те събужда аромат на билки и морска влага; някой да блъска по вратата ти в пет сутринта, за да посрещнете изгрева заедно (Ириниии, грехота е да пропуснеш изгрев над Егея!)...
Да отидеш на работа недоспал, а шефът да те посрещне с шот и пеперуда в кутия с дупки, само за да види как ще ù подариш живота отново; да намериш под вратата си хиляда осемдесет и три бележки "обичам те", написани с различен почерк; да излезеш на балкона си и да потънеш в килим от цветя, толкова, колкото не си виждал през целия си живот; да преодолееш шока от това, че има места, където голотата е нормално агрегатно състояние; да мислиш и сънуваш на друг език; да наблюдаваш чужда народопсихология и да откриеш нови нюанси на щастието, любовта и тъгата; да се увериш, че понятието "приятел" няма нюанси....
Да получиш като подарък бяла, изоставена лодка, буркан червена боя и четки, за да можете ти и откачените ти приятели да напишете имената си и текстове от песни, и до припадък да си създавате спомени върху нея. Да се хванеш на бас, че можеш да сервираш десет минути, облечен в покривка за маса и никелирано канче върху главата; да спечелиш баса, а клиентите да решат, че са част от някакво невиждано шоу и да пожелаят същия аутфит. Да решите единодушно ( с онези, откачените) да пристигнете на работа плувайки, да вземете първите поръчки капещи и полуголи, недоспалите клиенти пак да решат, че са част от невижданото шоу, а шефът да ви изпържи яйца и да ви прати да си доспите. Да се събудиш на малък плаж с лятна моторна каска на главата и да пиеш вода от най-прелестната подцинкована кофа на света, в която старец пълни вода за животните.
Да дойде септември и да ловиш калмари при пълна тъмнина; да започнеш да "изтрезняваш" през октомври и да разбереш, че още малко ще бъдете заедно; да стоиш сам върху лодката с червените драсканици през ноември и да мечтаеш за март; да изживееш още няколко такива шизофренични сезона. Да заведеш бъдещия си съпруг на това място (що за лудост, просто!!!), а той да изкукурига повече от теб и да иска да стане твой съпруг след всичко това...
А после...После да видиш нови, нормални хора (те не бяха виновни, че са такива), а да сънуваш онези, другите, вярвайки в старческите глупости, че сънуваш ли някого, непременно ще го срещнеш. Да разпитваш общи познати и да се насилиш да приемеш, че никой не е чувал за тях оттогава. Да си спомниш, че на раздяла си казвахте простичко "хайдедодруготолято!"; да осъзнаеш, че всичко, което имаш от тях са имената им и няколко снимки, защото сте били сигурни, че цял живот ще бъдете заедно (а и светът е толкова малък!); с все сили да се затичаш към бялата лодка с червените имена, за да ги видиш по-ясно в спомените си, а нея да я няма...
Да станеш друг човек, но да можеш да повториш всяка идиотия от онези лета; да започнеш отново да мислиш на своя език; да проумееш, че краят на тези истории не вписва в представите ти за щастие, но е част от живота; да можеш да разкажеш всичко това на децата си; да продължаваш през ноември да мечтаеш за март и да не спираш, да не спираш да сънуваш!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
