1 мин за четене
Сълзите си, след като пипал лютиви чушлета, очите си непредпазливо и упорито триеш. Метър и осемдесет игла, ако с нея невъзмутимо чорапите си шиеш. Болката си, когато запознаеш на крака кутрето със случаен ръб. И без пълна луна на небето ти иде от дъното на душата си да виеш.
Легена до теб, когато половинка червено вино на екс изпиеш. Дяволитата усмивка, с която нечия вещ като закачка свиеш. Отчаяната си физиономия, ако важен файл от компютъра случайно изтриеш. Гордостта си, когато от хрътките на НАП малки задължения спонтанно успееш да укриеш.
Миризмата на депресия, ако отвън си все още цял, а вътре бавно гниеш. Чувството за контрол над живота, когато всичко си подредиш и измиеш. Трупа на мечтата, която доскоро си държал в затвор, но е време да убиеш. Смеха си, когато играеш на жмичка. Не те виждат в тъмнината, а ти на метър умело се криеш.
Кръвта по устната, ако си защитил любимата си, а не можеш да се биеш. Благодарността към себе си, когато десет лева в стари дънки откриеш. Досадат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse