Идеята за Черни връх беше в главата ми от доста отдавна преди да се превърне в реалност. Въпросът беше не само в желанието ми да търкам подметки повече от двайсет километра при денивелация повече от две хиляди метра в едната посока, ами и в желанието на хората, които евентуално биха се съгласили да дойдат с мен. Предишния път с една компания стигнахме близо (добре де, не чак толкова близо), в подножието на връх Камен дел, тръгвайки от Железница, но се отказаха да продължат след почивката, защото било още толкова път до Черни връх. Истината, каквато я видях, бе съвсем друга.
И наскоро реших да се вдигна и да посетя това място най-после, че не бях ходил. Бях започнал да го обмислям с камерен състав, аз и още един, най-много двама човека. По принцип с малко хора си прекарвах по-добре, а и на планина като правило не се ходи с много хора. Започнах от едно момиче, което изявяваше жив интерес към планините и също не беше ходила на Черни връх. Реших, че добре ще ù се отрази подобна разходка сл ...