Трябваше да се свиква и с ранното ставане. Много обичах да се излежавам до обед, но поне до изборите се налагаше да туря край на това. Беше вторник сутрин, едва осем и половина.
Анита и Рая също станаха с мен. Тримата пихме по едно студено кафе в хола и те решиха да ходят на шопинг в новия въздушен Мол. Въздушният Мол беше последната хай-тек и културна гъзария на града. Наскоро беше изграден върху сградата на Софийския университет. Анита не пропусна да ме изкрънка за дванайсет еврокойнс и два кода за телепортатори до там. Щом ѝ ги дадох и двете с Рая загубиха интерес към мен и ме оставиха на мира. Те влязоха в банята за сутрешна вана, а малко по-късно ги чух как се кискат и отиват в спалнята на Анита. Там имаше да се контят и нагласят с часове за шопинга си.
Аз си допих кафето и изчетох многобройните съобщения по делта-фона. От снощи не спираха да пристигат. Голяма част от тях бяха от хора, които не помнех и от организации, с които не съм имал сношения. Например Комитетът по посрещанет ...