Канку-шо или как Лъвско Сърце започна да тренира карате

Лъвско Сърце живееше близо до мястото, за което по-късно научи, че се нарича "Доджо". От дълго време скришом всеки ден наблюдаваше заниманията вътре и внимателно слушаше наставленията на човека, за когото по-късно разбра, че се казва "Семпай", обаче изминаха няколко месеца, преди да се престраши да пристъпи в Доджо и то крадешком, късно вечер, когато всички вече си бяха тръгнали, през един прозорец, който не се затваряше много добре.
И така нощ след нощ той се промъкваше в залата и упражняваше нещата, видени през деня - кълбета, падания, всякакви други премятания, бой със сянка, чувал, макивара и ката. Естествено имаше и проблеми, защото нямаше кой да поправя грешките му на момента, но той имаше много добра памет и се справяше прилично добре в това отношение. Другото неудобство бе, че Лъвско Сърце беше доста по-дребен от останалите трениращи, но ентусиазмът му компенсираше до голяма степен това дребно неудобство.
Всъщност най-важното бе, че се чувстваше добре, заниманията в Доджо му бяха приятни и развиваше тялото си...

Събудих се посред нощ, отпочинал и свеж. Останах под завивките загледан в тавана, а умът ми почти без да съм му го задал като задача, проследи движенията на Канку-шо - катата, която усилено играех в последните две седмици. Изобщо двете Канку кати ми бяха любими, може би защото обичам да зяпам облаците*.
Приготвих си такъмите и тръгнах към Доджо, като за пореден път си казах, че трябва да си оправя колелото - така щях да стигам за 5-6 минути вместо за 25 пеша. Половин час по-късно с чаша горещ шоколад в ръка, купен от близкото денонощно кафене, тихо влязох в коридора пред залата. Докато отпивах замислено от приятната напитка и седнал на дивана разсеяно набелязвах приблизителния си тренировъчен комплекс, когато усетих движение на татамито, а след като очите ми окончателно привикнаха със сумрака, успях да различа едно коте, което си играеше, незнайно как проникнало в залата. Спокойно продължих да отпивам от шоколада, като сега мислите ми се насочиха към това, как най-безболезнено да изкарам животното навън, преди да е направило някоя беля, като междувременно внимателно го следях с поглед, за да не вземе да се покрие някъде и така да направи трудната ми задача още по-трудна...
Може би ще си представите изненадата ми, когато разпознах в движенията на котето Канку-шо! Глътнах набързо остатъка от топлия шоколад и като изчаках да приключи изиграването си, влязох в залата, като не пропуснах да се поклоня на входа, казвайки:
- УС.
- УС - отвърна ми неканеният опашат практикуващ, като също се поклони в отговор - Аз съм Лъвско Сърце, живея наблизо и много искам да тренирам. Всъщност аз се занимавам всяка нощ вече няколко месеца. Ще ме учиш ли?
Съществува граница на учудването, отвъд която вече трудно нещо може да изуми човек, така че на словесния поток, с който ме заля котакът, след като се представих на свой ред, отговорих с:
- Ми добре. Защо пък не.
- Иии, супер! - радостно възкликна Лъвско Сърце.

*Канку се превежда от японски, като "поглед в небето" или "поглед в облаците".