Баща му от ранна възраст го поучаваше: Общото количество на свободата е постоянна величина. По тази причина в тоталитарните общества цялата свобода е съсредоточена в ръцете на един човек, давайки му безгранична  власт, а у останалите тя е просто нула, и обратно - в демократичните общества тази свобода е разпределена на множество по-малки порции в ръцете на мнозинството. Немлад все по-ясно осъзнаваше, че е "странник в странна страна", защото бе имал нещастието да се роди в Татония, държава, която твърде дълго бе управлявана от Тато и постепенно превърната в един огромен и потъващ "Татоник". "Кораб", който никога нямаше да има героичната участ на "Титаник" и да се сблъска с айсберг, за да загине с достойнство, а просто бавно, мъчително и неумолимо потъваше в тинята, създадена от управниците му, докато милиони "плъхове" мигрираха от борда му с "лодки" собствено производство и с лелеената мечта да се спасят и осъществят еснафските си идеали. Поразяваше го стоицизмът на сънародниците му да търпят безмълвно и безкрайно гнета и нескончаемите експерименти на управляващите и същевременно да подкрепят тези управници, скандирайки с обезумели от глад очи от площадите на Лукановата зима - "Андрей в мрак и в студ сме с теб" /при Луканов имаше продължителни режими на тока и чудовищни опашки за хляб, кисело мляко и пр./.  Това беше т.нар. стокхолмски синдром - сърцевината на българина. Той се чувстваше добре, когато го довеждаха дори и в мирно време до условия близки на Ленинградската блокада. Гласуваше отново и отново за собствените си палачи-термити, които изядоха в родината си даже и пясъка, за да го повърнат в луксозни вили с Неронов блясък. Другите две неща, които свързваха българина с Швеция бяха известни от памтивека - "шведската маса" и "шведската тройка". Откакто бе научил за ордите на Кубер и Исперих, извършили своето "околосветско" пътешествие, в разрез със завета на баща си хан Кубрат, за да акостират на балканите, все повече му се натрапваше приликата между българската и еврейската участ. Евреите 40 години бяха митарствали из пустините, след като напуснаха Египет, за да намерят най-накрая своята обетована земя - Ханаан - единствената страна, сред заобикалящите я, в която нямаше петрол. А какво намериха българите? Едно наистина райско кътче - един истински Едем, който, обаче, те не заслужиха. Спомни си за уроците по биология. Как учителката, която всички негови съученици наричаха Зверозъба, преподаваше за змиорките и за тяхната феноменална миграция до Саргасово море - разположено на другия край на планетата. Там те хвърляха хайвера си, за да продължат своя род. Дали в българина някой от научния елит на Сивите или на малките зелени човечета, не бе имплантирал ген на змиорка? Натрапваше се явната прилика между редовия българин и жената от вица, която била изнасилена от някой си, който след изнасилването я завързал за дърво. Крещяла безумно клетата: спасете ме. И ето - пристигат двама, разпитват я какво се е случило, а тя отчаяно и с възмущение им обяснява. Тогава я развързат и я изнасилват отново, а после пак я завързват за същото дърво. И отново дамата крещи: спасете ме. И ето - задават се четирима и историята се повтаря. И така нататък...докато най-накрая минали тридесет и двама. Когато я попитали какво се е случило, тя отговорила само: хеби, не питай!