Бистра с болка се опита да отвори очи, докато чуваше един мъжки глас над себе си:

       - Здравейте, аз съм дежурният лекар, тази вечер Ви приехме по спешност. Как сте?

       Опита да се обърне, но главата ѝ беше заклещена в яката. Бялото около нея започваше да приема очертания, неуспешно се опита да се усмихне на бялата престилка, но и лицето не ѝ се подчиняваше.

       - Зззз, да...

       - Излизате от упойката, всичко е наред. След малко ще дойде следовател от районното за данните. Не се притеснявайте. Имате травми по лицето: спукани скула и нос, по-късно ще Ви посетят офталмолог и колега да провери и ушите.

       Чак сега Бистра осъзна какво се беше случило. Донякъде. Отпусна се назад и се опита така да се намести, че да не изпитва болка, която започваше да идва след отиващата си упойка.

       - Добър вечер. Следовател Вангелов. Не се напрягайте. Записвам личните Ви данни, слушам.

       Бавно, но все по-разбираемо Бистра диктуваше имената си, къде живее, години.

       - Прибирах се от езиков курс с метрото от центъра. За да не мина напряко през блоковете, минах покрай булеварда и после по моята улица. Чантата къде ми е?

       - Няма чанта. Момент, да звънна на колегите да потърсят около местопроизшествието.... Така... А сега ще Ви помоля да си спомните максимално какво сте видяли или ви е направило впечатление, излизайки от метрото.

        - Ами... Полицай стоеше срещу изхода до ъгъла, и още един до магазина преди стълбите. Излязох сама. Друга вечер все имаше по някой и вървяхме заедно, но снощи бях сама. За това минах край булеварда. Завих по улицата, и след това пресякох срещу кофите за боклука. Тогава чух стъпки зад мен. Изведнъж ми дръпна чантата, аз я нося на рамо и не можа да ми я вземе. Бръкнах в джоба, извадих спрея, обърнах се и се опитах да го напръскам. Тогава усетих удара и ми притъмня.

       Опитайте се да си спомните какво видяхте, лице, облекло?

       - Не видях... докато вдигах глава... значи беше висок... с кубинки беше, полицейски... Като извадих ръката от джоба да го напръскам, извика "Кучко" и тогава ме удари, замириса ми на лак за нокти, може и от контейнера да е било. Всъщност не "кучко", "кушко", някакси с шъшкане.

        - Благодаря. За сега това стига. Вече чакат да ви довършат прегледа. Утре сутринта ще дойда отново, може да си спомните още нещо.

        Окото се оказа здраво, от спуканата скула се бяха спукали капилярите около него и блокирал лицевият нерв, но със спадането на отока и изчезването на хематома до няколко дена щеше да започне да го отваря и да движи нормално лицето. . Беше загубила слуха на едното ухо, спукано тъпанче. Носът не изглеждаше счупен, но трябваше да мине и рентген.

         Изведнъж се почувства толкова уморена, заспа като отсечена.

         Когато се събуди, денят беше дошъл, а на стола до леглото седеше следовател Вангелов.

         - Добър ден. Колегите намериха чантата в единия контейнер. Съвсем празна. Имате късмет, че съсед от няколко блока по-надолу по улицата е разхождал кучето си, то ви е намерило точно между кофите. Нападателят Ви е набутал между тях. Какво имаше в чантата?

         - Ами... учебник, тетрадка, несесер, портмоне с десетина лева и карта за метрото. Във вътрешния джоб още 30-40 лева и личната карта. Телефонът ми беше в джоба на якето.

         - Благодаря, ще пуснем данните за издирване. Ако и при рентгена не се открият допълнителни увреждания, утре ще Ви изпишат. Като имаме развитие по случая, ще ви се обадим да дойдете в Районното. Довиждане и скорошно възстановяване!

          Следователят стана и тръгна към вратата.

          - Да не забравя, имате посетител. Човекът, който ви е намерил, поиска да Ви види.

          Бистра се опита да фокусира отвореното си око към вратата.

          Млад мъж с шарен букет лалета озари стаята с усмивка.

          - Здрасти. Цветята са за теб. С Каро искахме да видим как си! - и протегна така ръка към нея, за да види хубаво цветята, и ги остави на шкафчето. - Аз съм Нико, Никола - усмивката му се долавяше и в приятния тембър.

          - Здрасти. Бистра, не знам какво да кажа... Каро́?

          - Моят Ка́ро, не Каро́. Белгийска овчарка Много обича да се рови в снега, за това го разхождам вечер по два пъти. Живеем до училището. Ако не беше той, нямаше да те видя между кофите. Да не досаждам, оставям ти моите координати. Ще се радвам да се обадиш да се запознаеш и с него и да го разходим заедно. 

          - Почакай, телефонът ми беше в джоба на якето, тази сутрин ми го дадоха. Ето, вземи и си звънни да запишеш и моя номер, тука до възглавницата ми е.

           Нико записа номера, остави обратно смарта и тръгна към вратата.

           - Хей, Бистре, ще чакам по-скоро да се обадиш! Чао!

           - Чао! - опита се и тя да се усмихне със здравата половина на лицето си.

           След две седмици следовател Вангелов се обади на Бистра и я повика в Районното.

           - Здравейте, заповядайте! Както виждам, вече сте добре!

           - Благодаря! - отговори му с едно и половина око тя - Оправям се, само ухото по-бавно ще се оправи, но вече започна по малко да се възвръща и слуха му.

          - Аз Ви благодаря, с Ваша помощ разкрихме група за трафик на хора. Още когато казахте, че в метрото е имало двама полицаи, се усъмнихме. Вторият не е бил полицай, а сотаджия, но също с  кубинки и униформа, за това така сте помислили. Разгледахме близките камери. На една от паркинга на пицарията в началото на улицата се видя кола на СОД. При разпита им, единият по същото време, когато сте нападната, е оставил колегата си сам в колата да дояжда пицата и е казал, че отива до метрото да си вземе цигари. Там Ви е видял. Защо Вас? Случайно. Можело е и друго момиче да бъде, спешно им е трябвала лична карта на млада жена: оригинална, сменят само снимката. Миналата седмица колегите на границата със Сърбия са проверявали автомобил, направило им е впечатление едната цифра в номера, била е по-размазана и нечетлива. Като са ги изкарали от колата, отзад са излезли две момичета, едното веднага се е смъкнало до колата. При проверка на данните се оказало, че е с Вашата лична карта, непълнолетна,  подадена за изчезнала от близките си преди три месеца. Карали са девойките за работа в чужбина. И още нещо: миризмата на лак за нокти - здравният картон на сотаджията: има диабет, от там и миризмата на ацетон. И характерното "шъкане". При първите разпити отричаше, докато не попаднахме на картата Ви. Отказа се от предишните показания и призна всичко. Имат група наркомани от квартала за обири и доставка на лични документи, но в момента им е трябвала спешно лична карта на твоята възраст, за това нападателят Ви е решил да се възползва, като Ви е видял в метрото и предвид безлюдната вечер, Ви е нападнал. Така го свързахме с картата Ви на границата и връзката между двата случая. Повдигнато му е обвинение и за Вашия случай, а Вие от Ваша страна - изпращам Ви при колега на долния етаж да Ви запознае и помогне какво да направите, за да повдигнете граждански иск срещу нападателя.

           Следователят ѝ подаде да се разпише за приключения случай и посещението.

           - А как върви курсът?

           -  Другата седмица е изпитът. Не съм спирала. А и Каро и Нико ме чакат, не ме оставят да се прибирам сама. Сигурно без Каро нямаше да се оправя.

           - О, успех! И поздрави и на двамата! - закачливо намигна следовател Вангелов.

           - Ето как всяко зло е за добро! - си каза на глас и се подсмихна, докато затваряше вратата след Бистра следователят.

25 03 2020