Бистра с болка се опита да отвори очи, докато чуваше един мъжки глас над себе си:
- Здравейте, аз съм дежурният лекар, тази вечер Ви приехме по спешност. Как сте?
Опита да се обърне, но главата ѝ беше заклещена в яката. Бялото около нея започваше да приема очертания, неуспешно се опита да се усмихне на бялата престилка, но и лицето не ѝ се подчиняваше.
- Зззз, да...
- Излизате от упойката, всичко е наред. След малко ще дойде следовател от районното за данните. Не се притеснявайте. Имате травми по лицето: спукани скула и нос, по-късно ще Ви посетят офталмолог и колега да провери и ушите.
Чак сега Бистра осъзна какво се беше случило. Донякъде. Отпусна се назад и се опита така да се намести, че да не изпитва болка, която започваше да идва след отиващата си упойка.
- Добър вечер. Следовател Вангелов. Не се напрягайте. Записвам личните Ви данни, слушам.
Бавно, но все по-разбираемо Бистра диктуваше имената си, къде живее, години.
- Прибирах се от езиков курс с метрото от центъра. За да не ми ...