Тази история се посвещава на Таня:
Стоеше пред леглото си, гледайки пръснатите предмети. Избираше наслуки.
Картичка за Коледа. Не погледна от коя година. Омекнали ръбове, "поругано бели" (му хрумна), като градски сняг. Банални пожелания, цветно мастило, сърчица. Закъсняло признание на момиче от училище (размити черти), което бе харесвал години преди това. Все пак бе решил да я има. Заради несбъднатите някогашни мечти. Обладаваше я на масата, за да разглежда по-добре обекта на предишните си фантазии. Бе сгрешил, разделиха се бързо.
Пусна картичката в кашона до леглото.
Наведе изсулените си рамене, протегнатата му ръка избра напосоки.
Лакиран рапан. Спасил се от съдба на пепелник. Несебър, 99-та: слънчевото затъмнение. Беше красавица - висока, смугла, с бенка над пъпчето, впит розов бански, с гъста черна коса, още мокра. Забеляза го седнал по турски в очертания с крак пясъчен кръг да симулира медитация през минутите затъмнение. Единствено тя схвана шегата, а той се изгуби в "черната дупк ...