Катастрофа
Историята не е цяла, но се надявах, че мога да я публикувам на части!
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата им дъщеря Лиза.
- Беше страхотна, миличка! – каза Елън, докато автомобилът спираше на светофара. – Заслужи си наградата.
- Но, мамо, аз бях най-голямата, а и свиря вече четири години! Не беше честно. – каза момиченцето и се намръщи.
- Глупости!- възкликна сестра ù. – Спечели си съвсем честно първото място. Не си виновна, че другите бяха по-малки, нито че не можеха да свирят. – каза Лиза и се разсмя, но Джесика продължи да мърмори.
Джон се усмихна. Чувството за справедливост на малката му дъщеря го радваше. Обърна се към Елън и прошепна:
- Обичам те.
Когато тя му се усмихна в отговор, сякаш слънцето изгря. Мъжът се протегна и нежно докосна устните ù със своите.
Светофарът превключи на зелено и колата тръгна.
- Джесика, сложи си колана! – нареди Лиза на сестра си.
- Но мама също е без колан. Не ми тряб...
- Внимавай! – прекъсна я викът на майка ù, но беше късно.
В следващата секунда друга кола ги удари отдясно. Лиза чу писъка на Джесика, отчаяния крясък на баща си, трошенето на стъкло и звука от изкривяващ се метал. Колата се завъртя, преобърна се няколко пъти и падна отново на колелата си.
Последва тишина.
Коментирайте! Искам да знам дали да продължа да я пиша!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мира Лазарова Todos los derechos reservados
