23 mar 2013, 11:51

Като не ти е ден 

  Prosa » Relatos
783 0 8
5 мин за четене

На всеки се е случвало да има поне един ден, в който каквото и да подхване, е обречено на провал.
В такива дни, ако човек се вслуша в крехките остатъци на здравия си разум и поне няколкото оцелели нервни клетки, вероятно ще стигне до единственото рационално решение – просто да се смуши някъде и кротичко да изчака следващия ден. Макар според Мърфи, гаранцията той да е по-добър не е твърде голяма, особено ако много разчиташ на това. Но при мен се получава. Почти винаги има някакъв баланс.
Така че просто се прибрах вкъщи и оставих всичко недотам спешно за следващия ден. Вече бях успяла да съсипя каквото успях от задълженията си, и понеже се усещах във форма да сторя това и с личния си живот, изключих телефона, за да се изолирам напълно от всякакви контакти, и си легнах. Тайничко се надявах, че след тежкия ден поне ще намеря спасение в топлата забрава на съня, чувствах се крайно изтощена. Но щом затворих очи, желанието за сън моментално ме напусна.
Ако има нещо, което ми действа по-изнервящо от безсънието, това са усилията ми да се преборя с него. Отдавна съм разбрала, че броенето на овце, хубавите мисли и пълното отпускане не само не вършат работа, а дори влошават нещата още повече. До такава степен се избистря съзнанието ми, че съм в състояние да решавам сложни алгебрични задачи с по две неизвестни наум. Точно тогава, докато се ровичкам в търсене на хубави спомени, които да ми помогнат да заспя с усмивка, напук попадам все на такива, които ме карат мислено да скърцам със зъби и да се въртя неспокойно.
Сетих се например за онзи чаровен нехранимайко, в когото имах нещастието да се влюбя, макар да се преструвах, че само флиртувам с него. Това ми харесваше, после обаче започнах да се дразня, когато се държеше мило и с други, а след това направо побеснявах, и това определено усложни живота ми. Е, и неговия също, разбира се, но от това не ми стана по-леко. Единственият начин бе да се оттегля с жалките остатъци достойнство, които ми бяха останали, и да прекъсна всякакви контакти с него. Внушавах си, че това е едно много разумно решение, но истината е, че се чувствах зле. Липсваше ми много, ужасно много, и нямах идея как да го преодолея.
Включих телевизора с надеждата, ако не намеря нещо, което да ме приспи, поне да се поразсея. Беше ми вкиснато и нервно, ако не бях пушач, сега точно беше подходящият момент да стана. Изгледах края на някаква сълзлива драма, началото на скучно вечерно шоу, после едновременно два филма, от които естествено нищо не разбрах и някъде тогава разбрах, че не мога да остана и минута повече в леглото. И без това до утрото не оставаше кой знае колко, поне можех да свърша нещо полезно за себе си. Навлякох спортния си екип и безшумно се измъкнах на тъмната все още улица. Бях зарязала сутрешния крос от години, а помня, че ми се отразяваше страхотно. Може би беше време да започна отново, мислех си, докато вдишвах с наслада свежия утринен въздух. Интересно, чувствах се съвсем бодра, а нямах никакви основания за това.
Паркът изглеждаше призрачно в здрачевината, алеите бяха пусти, но това ни най-малко не ме притесни. Напротив – харесваше ми, че наоколо няма никого, обзе ме чувство на лекота и безгрижие. Сякаш с всяка крачка се прочиствах и мислено, и физически от товара на ежедневните грижи.
Не разбрах кога изникна пред мен. Сигурно щях да се блъсна в него, ако не го мернах в последния момент и извиках от уплаха.
 - Извинявай – стресна се и той – И аз не очаквах да те видя.
Изгледах го подозрително.
 - Какво правиш тук по това време?
 - Ами разхождам се. Не мислиш, че бягам за здраве, нали.
Нямаше как да мисля такова нещо. Ако имаше някой, който никога не бих могла да свържа с ранен сутрешен крос, това беше точно той. Познавах го достатъчно, за да знам, че спи поне до обяд.
 - Не знаех, че имаш такива здравословни навици – усмихна ми се мило, а аз кой знае защо, се смутих. Не, излъгах, бях съвсем наясно защо се смутих. Притеснявах се, че не изглеждам в най-добрата си форма, облечена в стария си спортен екип. Като че ли имаше някакво значение...
 - И аз не знаех. Просто не можах да спя и реших да се поразведря.
 - И аз не можах да спя и реших да се поразведря. Виж ти, какво чудесно съвпадение!
 - И какво толкова му е чудесното? Имах тежък ден и по всичко личи, че ме очаква още един подобен.
 - Съжалявам. Но пък се срещнахме, което за мен е един малък празник.
 - О, я стига!
 - Опитвах какво ли не, за да се свържа с теб. Можеше поне да ме изслушаш.
 - Не мисля, че имаме какво повече да си кажем.
 - Но аз имам. Не мога да спра да мисля за теб. И не знам какво да правя.
 - Вероятно не си изтрезнял от поредния купон.
 - Сигурно. Но не от поредния купон. От мислите за теб не мога да изтрезнея. Толкова ми липсваш!
 - Виж, не знам точно каква муха ти е влязла в главата, но смятам, че всичко е пределно ясно. С тази история е приключено.
 - Но ти изобщо не пожела да ме изслушаш! Все си мислех, че поне малко държиш на мен. Просто си тръгна и не поиска да разбереш...
 - Какво още има да разбирам? Всичко си беше кристално ясно.
 - Истината е, че се изплаших. Наречи ме страхливец, ако щеш, но ми се случваше за първи път да изпитам нещо такова. Толкова бързо ми влезе под кожата, че се чувствах объркан.
 - Извинявай. Но пък ти хубавичко ми натри носа за това. Така че сме квит.
 - Признавам, проявих слабост.
 - И глупост.
 - И глупост.
 - Добре, стига. Сега трябва да тръгвам, ще закъснея за работа.
 - Почакай... Дай ми само още един шанс, моля те! Сама ще се убедиш ...
Не довърши, вместо това ме грабна и ме целуна. Направо свят ми се зави от тази целувка, никой не ме беше целувал така. Ето, за това си бях мечтала толкова време, макар да не го признавах дори на себе си.
 - Обичам те – прошепна ми, а аз усетих, че окончателно и безвъзвратно капитулирам. Само няколко мили думи и една негова целувка, и си като пластелин в ръцете му, промъкна се някакво нахално гласче в мислите ми. О, я млъквай, опитах се да го прогоня, но то продължаваше да ми досажда и точно когато се чудех как да се отърва от него, прозвуча музика. Любимата ми песен. Точно от нея имах нужда, за да се разнежа напълно и да забравя глупавите си терзания. Усмихнах се блажено и се сгуших в прегръдките му. И точно тогава се събудих. А будилникът не спираше да лее сладникавата си мелодия
.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гледай ти! Какви шансове съм пропуснала като нямам навика нито да тичам, нито да сънувам сънища, които ми изнасят
  • Привет, Кали! Радвам се за вас, момичета, и ви желая красиви изненади!
  • Валентин, пиша от 5 години, просто публикувам повече в блога си, тук започнах по-късно. Не знам за кое фото говориш...?
  • Честита и цветна да е и твоята пролет, Светле! Благодаря ти!
  • Ужас!! Да се събудиш на най-хубавата част, направо е съкрушително...
    Честита пролет, Хрис!! Да ти е влюбено!!
  • Завиждам ти за морската градина, Дани

    Добре дошъл, Валентин!

    Здравей отново, Виктор!
  • Защо да е просто като може да е сложно.
  • Край, отивам да потичам в морската градина. А пък знае ли човек?
Propuestas
: ??:??