Предстои ми Централно държавно разпределение - ден на изпитание! 

Един чудовищен акт спрямо младите специалисти, от който няма спасение!

Този закон днес ще „разпредели”  млади семейства на 30 км един от друг!...

                                                *

   Още от външната врата на института налитам на личния състав Балкански.

Беше с двама непознати – вероятно гости за официалната церемония.

Човек със страховито име и душа на циник е другарят Балкански!

Личният състав е представител на ДС във всяка администрация!

Особата с последна дума за стипендии, общежития, разпределение, заплати!

Тя парадира със значимостта на човек, от който зависи „въртенето на земята”!

Разхожда се по залите с пистолет на кръста – заплашва или се страхува, той си знае!

Персона с противно излъчване - кръгла глава, обратна захапка, тънки мустачки!

Най-често са на прицел по-сексапилните и „податливи” колежки!

Мъжете се стараем да не попадаме в полезрението му…

С тази кукла се съобразяват дори и преподавателите - нещо като Ректор в сянка!

Той е убеден, че му плащат, за да присъства в живота ни – и беше така!

                                                *

    Минавайки покрай тримата, ги поздравих.

- Е, това е тоя, дето днес го разпределяме, а вече е студент в друг институт!

Заковах на място… ни в клин, ни в ръкав - подадох ръка на непознатите…

- Представители от Министерството – подхвърли многозначително мръсника.

Постоях секунди, всички мълчахме - изпитах неудобство и тръгнах…

Светът се преобърна – имах усещането на разобличен престъпник!

В действителност бях извършил нарушение – кандидатствах незаконно!

Нямам право на втори факултет преди изтичане на разпределението!

А аз дори записах – това си е престъпване на закона, т.е. престъпление…

Покрай мен ще изгори и секретарката на Ректората…

И всичко това след малко ще лъсне пред Ректорското тяло…

Балкански тържествува: „реже ми глава”  пред 220 колеги!

                                                *

     На първия ред в залата са насядали всички окръжни лекари.

Дошли да поемат кадрите - тук беше и „моят” окръжен лекар.

Зад огромно бюро са заели места Ректора и Ректорският съвет.

Балкански е седнал плътно отдясно до онези двамата от Министерството.

Всичко изглежда празнично, но как да се зарадвам!...

Разпределението протича по азбучен ред - моят град дойде към 17 часа.

Застанах пред Ректора, стиска ми ръка, подава ми дипломата…

Балкански сръчка с лакът единия от Министерството.

 - Чакайте, Вие нали сте записали друг институт! - пита той.

Ръката на Ректора замръзна - прибра дипломата и седна.

- Да, но подлежа на разпределение и съм длъжен да замина!

- Тогава защо кандидатствахте? - намеси се другият.

Почна се!...Как да обясня нещо, с което и аз не съм наясно!

- Просто опитах…

- Е, добре, но ви приеха и дори сте записали!...

- Това няма значение – заминавам по разпределение!

- Но Вие от две седмици сте студент ! – притиска другият.

- От днес, смятайте, не съм! – отстоявам аз.

- Тогава защо сте записали!

- Трудно е да обясня…

Този до Ректора взе дипломата, изправи се, стана и другият…

- Позволете от името на всички да пожелаем успех на колегата! Радваме се, че от съсловието ще имаме представители в бранша на изкуството! На добър час!

Стисна ми ръка и подаде дипломата.

Нищо не разбирам: издевателство или гавра, инсценирана от зловещия Балкански!

Погледнах го изпитателно, а той се усмихва и заканително върти глава…

Зад гърба избоботва  гласът на окръжния лекар:

- Протестирам!... Имам нужда от 33-ма лекари, а вие ми изпращате трима: колежка, която излиза в майчинство, колега, които отива  в друг окръг заради жена си, а третият просто освобождавате от разпределение!...

- И в какво ще се изрази протеста? - пита единият от двамата „ангели-спасители”!

- Ще напиша оплакване!  

- До кого?

- До Министерството…

- Значи до нас?

- Разбира се…

- Ами напишете! - усмихна се и седна.

Престрелката приключи!

Изскочих от залата и полетях към общежитията, без да погледна назад…

Страхувах се някой да не извика:

- Чакай!...  Станала е грешка…

                                                *

      След година се опитах да издиря двамата колеги - да им благодаря.

Не успях да ги открия… бяха потънали в земята!

Правя го сега… като неволно си мисля за дългата ръка на Балкански!

И се сещам за заканителната му крива усмивка през онзи след обед…

                                                 *