Като в Саваните на Кения
Слънцето плавно се скри зад вечно заснеженият връх Килиманджаро и хладината на африканската нощ се приплъзна над високите треви на саваната.
На една поляна в покрайнините на гъста акациева горичка, под клоните на кичеста аморфа гореше голям лагерен огън. Сред пукането на горящите дървета треперливите отблясъци на огъня огряваха силуетите на двама мъже стоящи един срещу друг.
Джон Бакстър, висок и едър, широкоплещест, облечен със зелена памучна риза и кафяви къси панталони, държеше малка пластмасова чашка в дясната си ръка и вперил замислено поглед в горящите цепеници на малки глътки отпиваше от лютивото уиски.
В съзнанието му бавно изплуваше спомена за бедността и лишенията в които бяха преминали детските и юношеските му години. Леко премижал срещу огъня, той ясно си спомни как заплатата на баща му, работник в пощенският клон на гарата в малкото английско градче Стрейтън, едва стигаше да се заплатят сметките за храна, ток и телефон. Налагаше се майка му, детска ...