Кислород
2 мин за четене
"Хубаво е! Имам и кислород за около петнайсе минути. Хм, не е зле. А можеше да изгоря като факла в тая капсула. Ама че грозно изглежда, купчина непотребно желязо на повърхността на Луната! Нашенска им работа, казвах им, че тоя датчик не става. Не е изчислен да работи при тия ниски температури. Ама те, не та не! Как няма да стане, нали е направен в БАН. Това да не е някой китайски боклук.
Е, сега поне аз съм сигурен, че съм прав. Датчика не издържа и сега се разхождам сам по лунната повърхност с кислород за около петнадесет минути.
Хоп, вече са тринадесет. Поне радио модула да беше оцелял та да им се обадя на онези всезнайковци от контролния център и да им кажа едно Конграджулейшънс глупаци. Датчика ви не издържа и четвърт обиколка около Луната. Диванета нейдни! И сега на красивата лунна повърхност седи грозна купчина желязо с надпис Мейд ин Булгария.
Няма никой, сам съм. Не, че на земята не бях сам. Оная парясница, жена ми сигурно и не знае, че нейния Пешо влачи лъскавия си скафандър сред лунния пепеляк и отброява последните си вдишвания. Осем минути. Толкова пише на дисплея, ако и той не използва някой свръх модерен датчик на ония копелдаци от БАН. С кой ли си чеше ненаситната страст парясницата в тоя момент. Не ме интересува, отдавна приключи емоцията между нас.
Земята. Сега разбирам какво чудно място ни е отредено да обитаваме. Лазурно синьо, красиво и уютно. А ние, земните ненаситници се надпреварваме да го съсипваме с безмерната си алчност. Но мен какво ме засяга, нали имам още няколко минутки живот и после... Ауфидерзен, господа! Ще се позабавляваме с господ, ще играем звезден билярд с планети и слънца, ще ги вкарваме в черните дупки! Упс!
А най-нелепото е тая тридесет литрова туба с вода дето виси на гърба ми. Поне жаден няма да умра. Имам вода за месец, а кислород за три минути. И ако това не е подигравка на българската инженерна мисъл. На Луната ще ги чувстваш като пет кила, ми вика онова цъклато инженерче с физиономия на плъх. Защо да не ги носиш!? Абе, байко! А кислорода колко тежи на Луната, да те питам, а? Не можа ли в тоя свръх модерен костюм да ми сложиш поне двайсе литра втечнен кислород и десет вода?
Педесе и шест секунди... четиресе и осем. Е чао! Ако някой някога намери тоя запис да знае, че и тук е бил Булгар. Мамка му..."
- Ну, товариш, у тебя вода ест? - гласът идва някъде отзад. Защо, по дяволите не учих руски в училище!? - У меня есть кислород, но вода не пиль давно.
"Блясъкът на руската инженерна мисъл се материализира заедно с последното ми вдишване. Последното, което си спомням е гофрирана ръкавица с надпис "Россия", която свързва въздухопровод към моя скафандър. После съм припаднал.
Когато се свестих с огромна радост видях русия Альоша смучещ през прозрачна тръбичка живителната течност от моя костюм да ми се усмихва приятелски. А на дисплея ми пишеше, че имам кислород за неопределено време."
- Ну батюшка! Не безпокойс, русские собираются, чтобы спасти нас!
Няма никой, сам съм. Не, че на земята не бях сам. Оная парясница, жена ми сигурно и не знае, че нейния Пешо влачи лъскавия си скафандър сред лунния пепеляк и отброява последните си вдишвания. Осем минути. Толкова пише на дисплея, ако и той не използва някой свръх модерен датчик на ония копелдаци от БАН. С кой ли си чеше ненаситната страст парясницата в тоя момент. Не ме интересува, отдавна приключи емоцията между нас.
Земята. Сега разбирам какво чудно място ни е отредено да обитаваме. Лазурно синьо, красиво и уютно. А ние, земните ненаситници се надпреварваме да го съсипваме с безмерната си алчност. Но мен какво ме засяга, нали имам още няколко минутки живот и после... Ауфидерзен, господа! Ще се позабавляваме с господ, ще играем звезден билярд с планети и слънца, ще ги вкарваме в черните дупки! Упс!
А най-нелепото е тая тридесет литрова туба с вода дето виси на гърба ми. Поне жаден няма да умра. Имам вода за месец, а кислород за три минути. И ако това не е подигравка на българската инженерна мисъл. На Луната ще ги чувстваш като пет кила, ми вика онова цъклато инженерче с физиономия на плъх. Защо да не ги носиш!? Абе, байко! А кислорода колко тежи на Луната, да те питам, а? Не можа ли в тоя свръх модерен костюм да ми сложиш поне двайсе литра втечнен кислород и десет вода?
Педесе и шест секунди... четиресе и осем. Е чао! Ако някой някога намери тоя запис да знае, че и тук е бил Булгар. Мамка му..."
- Ну, товариш, у тебя вода ест? - гласът идва някъде отзад. Защо, по дяволите не учих руски в училище!? - У меня есть кислород, но вода не пиль давно.
"Блясъкът на руската инженерна мисъл се материализира заедно с последното ми вдишване. Последното, което си спомням е гофрирана ръкавица с надпис "Россия", която свързва въздухопровод към моя скафандър. После съм припаднал.
Когато се свестих с огромна радост видях русия Альоша смучещ през прозрачна тръбичка живителната течност от моя костюм да ми се усмихва приятелски. А на дисплея ми пишеше, че имам кислород за неопределено време."
- Ну батюшка! Не безпокойс, русские собираются, чтобы спасти нас!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атеист Грешников Todos los derechos reservados
