Глава 3
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те видя. Добре дошъл. - с усмивка посрещнах госта си и го поканих да седне на масата.
- Мелани, вечерята е готова.
- Идвам, мамо, само след секунда.
- Добре, но побързай. Имаме гост и не бива да го караме да чака.
- Ето ме - в стаята влезе малката ми дъщеричка и веднага се отправи към непознатия. - Добър вечер, господине, аз се казвам Мел.
- Здравей, малка госпожице, аз съм Браян.
- Това е дъщеря ми - казах малко притеснено, докато Мел си миеше ръцете в банята. - съжалявам, че не ти казах.
- Не, няма проблем. Тя е очарователна.
Вечерта мина прекрасно, за първи път не бях изгорила храната, а Мел не се нацупи нито веднъж. След като тя си легна, Браян предложи да пием по чаша вино. Тогава се случи. ...