Комисар Фратели седеше зад бюрото в кабинета си и замислено оглеждаше няколкото снимки, разпръснати пред него. Спря се най-дълго на онази, запечатала скритото зад маска лице на мъжа в мерцедеса на Краньоти, излизащ от градския паркинг. Бе тясно, издължено и донякъде навяваше спомени за ужасеното лице от картината на Едвард Мунк „Писък”. Той вдигна очи и погледна пристъпващата от крак на крак полицайка пред бюрото му.

– Отлична работа, полицай Маринели!

– Благодаря, господин комисар – отвърна младата жена, заставайки мирно за миг.

Не беше висока, с леко закръглено лице. Като че ли униформата ù бе малко по-голяма. Имаше кафеникаво-черни живи очи и плътни устни. Лицето ù излъчваше приветливост и свежест, а от нея се разнасяше едва доловимо ухание на жасмин.

– Едва ли ще имаме късмет с разпознаването на този мъж – промърмори повече на себе си Фратели.

– Това е най-добрият кадър. Лошото е, че такава маска може да се купи навсякъде. Освен това се обадихме и на секретарката на Краньоти, която потвърди, че шефът ù никога не използва шофьор при пътуванията си – заяви със сериозен тон Маринели.

– Това означава, че Краньоти е бил похитен от дома си или на излизане оттам. Мъжът от снимката е притежавал ключовете на автомобила и неговия пропуск за излизане от гаража – отбеляза Фратели и почука с показалец по фотографията.

– Напълно вероятно, господин комисар. В апартамента на Краньоти няма следи от проникване с взлом, което ме навежда на мисълта, че по-скоро е отвлечен на излизане от дома си.

– Веднага проучи дали Краньоти не е поръчвал частно водно такси за онази сутрин!

– Слушам, господин комисар! – отвърна полицайката и стегнато се запъти към изхода.

Щом вратата се затвори, на лицето на комисаря се появи непринудена усмивка. Фратели хранеше чисто професионални симпатии към младата си подчинена. Тя беше на работа в управлението само около година, но въпреки краткия период успя да направи впечатление с точност и акуратност при изпълнение на нарежданията му. По някакъв начин напомняше за ранните му години, когато той се мъчеше да се утвърди в професията. За разлика от другите младоци в това момиче имаше и още нещо. Не се страхуваше да бъде инициативна и да търси отговори на въпросите, които предстояха. Освен това бе енергична и жизнерадостна. Самият Фратели чувстваше, че един ден сегашното положение на това момиче ще се промени и тя ще поеме по път, отговарящ на потенциала ù. Може би щеше да отиде да учи в полицейската академия. Кой знае?

Мъжът се отърси от мислите си и отново се зае да изучава снимката. Липсваха отличителни белези по видимата част на лицето или някакви аксесоари като обици например. Сега младите носеха какви ли не дрънкулки по себе си. Впечатление правеше единствено плътно закопчаната якичка на светлата дреха, най-вероятно сако.

„Не е естествено. Особено през лятото, освен ако не си военен или с подобна професия” – помисли си Фратели и остави снимката отново на бюрото.

В следващия миг на вратата се почука. Отново се появи полицай Маринели.

– Да не би да си проучила таксиметровите компании? – учуди се искрено Фратели.

– Всъщност още не, господин комисар. Идвам по друг повод – отвърна полицайката с развълнуван глас.

Мъжът зад бюрото само повдигна вежди и остана в безмълвно очакване.

– Получи се факс от полицейското управление на Бреша. Открили са мерцедеса на Краньоти – продължи бързо Маринели, доближавайки се до бюрото, за да подаде листа хартия.

Фратели го взе и се зачете в текста. Мерцедесът е бил открит от любител водолаз във водите на езерото Гарда, намиращо се по средата между Милано и Венеция. В североизточната му част, на няколко километра преди градчето Наго Торболе. При първоначалния оглед на пътя, над мястото на потъване на автомобила, не е имало следи от спирачен път. Това означаваше, че колата е била умишлено избутана от крайбрежния път 249. В нея е намерено мъжко тъмносиньо сако с портфейл и документи на името на Енрико Краньоти, както и клетъчен телефон Нокия N97 със сгъваема мини безжична клавиатура към него. И двете устройства били поставени в непромокаема защитна чантичка, поради което не са повредени от водата.

Фратели се замисли за миг, вдигна очи от факса, и нареди:

– Веднага се свържи с полицейското управление в Бреша и помоли колегите да ни изпратят по най-бързия начин цялата информация, която могат да извадят от телефона на Краньоти. Изискай и разпечатка за обажданията през последния месец от телефонната компания, чийто абонат е Краньоти.

– Слушам, господин комисар! – отвърна полицайката, но преди да напусне кабинета отново бе спряна от енергичния глас на шефа си:

– Маринели, да не забравиш проучването на таксиметровите компании. И тъй като работата е много, вземи някого да ти помага.

– Добре, господине – отвърна младата жена и изчезна бързо зад масивната вратата.