Книга с безброй лица
„Можеш да говориш и целунеш душата на човек
само чрез очите му”
Преди много години, в изумруден палат, живял възрастен цар, който имал едничък син. Царицата починала при раждането и дойка отгледала момчето. Царят много обичал принца. Преди да напусне земния свят, дълг за него било да ожени сина си. В деня на пълнолетието си, принцът получил от баща си чудна книга с пурпурна подвързия, с втъкани златни цветя, още кафеникаво врабче в златна клетка. Безброй страници имала книгата, от всяка като звездици трепкали чертите на една от друга по-красиви принцеси, княгини и благородни дами.
Окачили клетката с птицата в градината, а принцът с унес заразглеждал немите рисувани лица и очи, знаейки, че основите и защитните стени на тялото са в душата. Само любовта дава крила на очите и тялото...
Нямало отражение в очите на дамите, но за да не наскърби стария цар, се сгодил за разглезената дъщеря на най-заможния княз в околността. Познавал я само от писмата, които карал дойката с ...