ГЛАВА ШЕСТА, МАЙКАТА НА ПРИЛЕПИТЕ РАЗКРИВА ТАЙНАТА НА ЗАВЪРЗВАЩАТА МАГИЯ

  Когато стигнаха до водопада, бяха едновременно и възхитени, и малко изплашени. Водите падаха сякаш чак от небето, търкаляха се по огромни камъни, които бяха станали хлъзгави от водораслите. Бяха оцветени в цветовете на дъгата от пречупващата се светлина на слънцето. Но децата не се чудиха дълго, бързо се окопитиха и започнаха да правят план как да го изкачат. Карлос ги остави там , защото не можеше да продължи до края на водопада не само заради студената вода, но и заради завързващата магия.  Всъщност, началото на водопада се губеше някъде отвъд границите на Долната земя  и тъй като островът отново се беше вдигнал в небето, над него нямаше нищо, освен въздух.

- Аз ще тръгна първи, каза Дарко, а вие след мене. Ще се завържем с въже през кръста  и всеки ще помага на този пред него и след него, а така също и ще разчита на помощ от тях.

- Чакайте, спря ги Ева, нося специални обувки за ходене по речни камъни, има за всички ни. Носим ги, когато ходим на пикници с мама и татко.

- Браво, Ева, как така се сети да ги донесеш?- учуди се Виктор.

  В отговор Ева само вдигна рамене, и тя не знаеше как така тези обувки са се отзовали в раницата й.

   Пътят нагоре наистина беше много труден, макар че отстрани имаше по-плитка зона, нещо като пътека във водата, както им беше казал Карлос. Тръгнаха веднага, нямаха много време, защото скоро щеше да се стъмни. На няколко пъти се подхлъзнаха, намокриха се до кости и трепереха от студ. Слънцето вече беше по- слабо и не можеше да изсуши дрехите им, не можеха и да спрат, за да се преоблекат. Изведнъж пътеката свърши,пред тях водопадът стана отвесен, водата падаше отвисоко в плътна завеса.

- Тук ще е, каза Джордано, входът на пещерата ще е зад водата. Трябва да минем през нея.

- Много е силно и бързо течението, може да ни изтласка надолу-поклати глава Лора- Не можем ли да заобиколим?

   Наистина, от лявата им страна имаше нещо като малък каменен басейн, там водата беше спокойна и дори леко затоплена. Гмурнаха се в него и като поплуваха малко , се отзоваха пред входа на пещерата. Стъпиха на нещо като каменен праг и ахнаха : вътре мракът беше непрогледен, не се виждаше нищо,  даже на сантиметри от тях.

-Няма проблем- сега пък Джордано бъркаше из раницата си- Ето ви очила за нощно виждане, има за всички.

   Всички си отдъхнаха с облекчение , никой не попита как така Джордано се беше сетил да ги сложи в багажа си. Явно някой им беше помогнал още в мига, когато решиха да тръгнат на тая мисия.

  Пещерата беше висока и огромна, но ясно се виждаше откъде да тръгнат, макар  че никой не знаеше някога хора да са я посещавали. Вървяха няколко минути, докато Дарко вдигна ръка и ги спря.

-Чакайте, тук има някой.

  Смътно различиха някаква сянка в дъното на пещерата. Приличаше на човек, но на главата си имаше антени и лицето й беше като на голям прилеп.

-Оставете ме да говоря- намеси се Виктор, тя разбира само езика на прилепите. Добър вечер, госпожо! Извинявам се от името на всички, че нарушаваме покоя ви, но имаме нужда от помощта ви.

   От там нататък разговорът между децата и Майката на прилепите се водеше с помощта на Вик, който превеждаше.

- Кои сте вие? И ти, ти си човек, откъде знаеш моя език?

- Казват ни Сговорната дружина, а аз се казвам Виктор и така съм се родил. Разбирам езиците на всички животни и мога да им помагам и да търся помощта им.

- Чудя се как сте стигнали дотук, досега човешки крак не е стъпвал в моята пещера...Усещах всяко ваше движение, слушах как си помагате взаимно и знам за какво идвате.- Майката на прилепите си пое дъх и продължи- Но вие сте всичките с мокри дрехи, може да се разболеете...

- Не се безпокойте,успокои я Русалия,имаме билкова отвара за такива случаи, баба ни я приготви.

- Добре, тогава да ви кажа каквото зная, защото май нямате много време и след като говорите с мене, ще трябва да си вървите. Завързващата магия е изработена от Лигата на вещиците, които са служителки на Полусенките. Въжетата излизат от един голям чайник, който ври на вечен огън някъде в скалите, но за съжаление, аз не знам къде е. Пази се от вещицата Тилилея, сестрата на Наина, която наскоро откри билката на вечната младост и сега изглежда като красива млада жена.

- Но къде се намира този огън?- попита Дарена- И как можем да го угасим?

- За да се унищожи магията, има два начина, но и двата са свързани от едно нещо: Ритуалът задължително се изпълнява от сестрите на момчетата. Дарена вече го изпълни за Дарко.

- Панделките!

- Да,момичето ми, панделките в къщата на Наина трябва да бъдат развързани и изгорени от сестрите на момчетата.

- Но Байкал е много надалече, нямаме време да ходим там!

- Освен това...-Русалия като че ли се страхуваше да го каже-момчетата не са ни братя...Това значи, че не можем да им помогнем!

- Можете, -възрази Майката на прилепите- Чували ли сте за Сестринския обет? Ако го положите с думите, които ще ви кажа, всички момчета ще си имат сестри и ще можете да победите вещиците.

- Какъв е втория начин?- попита Джордано. Той единствен беше запомнил , че има и такъв.

- Трябва да намерите мястото, където Тилилея поддържа огъня под вещерския чайник, да я победите и да го угасите, да разлеете отварата, която се превръща във въжета и момчетата ще са свободни.

- Но къде да го намерим?- в гласа на Дарко се бореха надеждата и отчаянието.

- Сега ще повикам моите деца, прилепите. Те летят навсякъде, може някой да е минал през това място.- и тя започна да излъчва поредица от звуци, които човешкото ухо не можеше да засече. Не след дълго пещерата се напълни с прилепи.

- Деца, всички ли сте тук?

- Да , майко, в един глас отговориха прилепите.- Но тук има хора , ще ни кажеш ли какво търсят в пещерата ни?

  Майката на прилепите накратко обясни как стоят нещата , но никой от прилепите не се сещаше за такова място.

-Я чакайте, май не сте всичките тук!- изведнъж забеляза тя- Някой виждал ли е Малкия Мус?

  Прилепите зашепнаха помежду си, но никой не знаеше нищо за малкото прилепче.

-Той всеки път лети на различно място, майко-обади се една прилепка- И сега явно е бил някъде надалече и не те е чул,че ни викаш.

   В това време се чу шум от типични прилепски звуци и малкото прилепче кацна най- отзад.

- Ти ли си, Малчо?- попита майката- Я ела насам и кажи защо закъсня.

- Не съм виновен, мамо! Попаднах в един тунел в скалите и се изгубих, едва се измъкнах през един комин!

- Какъв комин? Не знам в скалите да има комини!

- Има, мамо! Не е далеч оттук, но брах голям страх! Отначало летях в някакви тунели, които завършваха сляпо, после попаднах в една пещера, която се осветяваше от светлината на огън, а на огъня имаше голям чайник. От чайника излизаше пара , разделяше се на стотици струйки и излизаше през комина. Но най-страшното беше жената , която кладеше огъня!

- Жената? Значи, имало е някой в пещерата? Как изглеждаше жената?

- Млада, червенокоса, красива, но очите й са толкова злобни, че тръпки те побиват! Подгони ме, искаше да ме убие, едва успях да изляза през комина! Летях на сляпо, навън беше още светло.

- Това не е ли...-започна Дарена

- Да, деца, мисля, че това е мястото, което търсите! А ти, Малък Мус, запомни ли мястото?

- Иска ли питане, мамо? Само че няма да се върна там за нищо на света! Вещицата ще ме убие!

- Не се безпокой, успокои го Лора- Ти само ще ни покажеш комина, а ние ще влезем вътре.

- Да, момичета, ще се наложи вие четирите да влезете вътре и да победите вещицата или просто да съборите чайника. Но преди това...

- Сестринският обет! Той се полага на изгрев слънце и ако не побързаме, ще трябва да чакаме последния ден!- извика Русалия.

   Благодариха на Майката на прилепите, която им даде думите на обета, уговориха се с малкото прилепче къде ще ги чака на другия ден и тръгнаха по обратния път. Бяха окрилени, че са научили как да развалят магията и да освободят Индиговите и Кристални момчета и пътят надолу не им се стори труден.