Когато стигнаха до водопада, бяха едновременно и възхитени, и малко изплашени. Водите падаха сякаш чак от небето, търкаляха се по огромни камъни, които бяха станали хлъзгави от водораслите. Бяха оцветени в цветовете на дъгата от пречупващата се светлина на слънцето. Но децата не се чудиха дълго, бързо се окопитиха и започнаха да правят план как да го изкачат. Карлос ги остави там , защото не можеше да продължи до края на водопада не само заради студената вода, но и заради завързващата магия. Всъщност, началото на водопада се губеше някъде отвъд границите на Долната земя и тъй като островът отново се беше вдигнал в небето, над него нямаше нищо, освен въздух.
- Аз ще тръгна първи, каза Дарко, а вие след мене. Ще се завържем с въже през кръста и всеки ще помага на този пред него и след него, а така също и ще разчита на помощ от тях.
- Чакайте, спря ги Ева, нося специални обувки за ходене по речни камъни, има за всички ни. Носим ги, когато ходим на пикници с мама и татко.
- Браво, Ева, как ...