Когато боговете ходели по земята – 4 част

12 sept 2007, 9:40

Когато боговете ходели по земята – 4 част

Prosa

1504 0 0

22 мин за четене

След като се беше натряскял до козирката, Дионисий се беше проснал в цял ръст и хъркаше юнашки. Аполон му удари няколко здрави плисника и се опита да го разбуди.
- Полей го с вода! - посъветва го Арес. - Иначе има да го будиш до сутринта!
Аполон послуша съвета му - изля кана с леденостудена вода върху лицето на пияницата.
- Удар! Скала! Разбихме се! Човек зад борда! - изкрещя Дионисий и скочи. - Потъваме! Всички в лодката! - той огледа около себе си с потъмнял поглед, но не намери спасителната лодка.
Боговете се тръшнаха на земята от смях и мина цяла вечност, преди Дионисий да разбере, че земята под него не се тресе и че не е на потъващ кораб.
- Ааааах! - разтърка очи богът на виното. - Имах ужасен сън. Сънувах, че се намирам на кораб и се разбихме в крайбрежните скали! Уф, добре че беше само сън!
- О, мои сънища, - поетично занарежда Аполон. - Понякога вие сте сладки като мед, друг път горчиви като лимон!
- Я да млъкваш! - преряза го Арес. - Само на поет ще ми станеш! - той се потупа по Ескалибура. Ескалибур, който от няколко дни не беше потапял острието си в кръв, нададе любопитно глава от ножницата.
- Кой е тоя читак?! - запита той. - На бас се ловя, че не е покръстен!
Ескалибур се измъкна още няколко сантиметра от ножницата и изгледа кръвнишки Аполон.
- Шефе - обърна се той към Арес, - що не ми дадеш да го бастисам. Нали знаеш, че нескопен коч ще разгони всичките кози!
- Сус! - сряза го Арес. - Я да се връщаш в ножницата си.
Арес харесваше Ескалибур, само дето меча беше истински негодник и само търсеше повод, за да окървави острието си.
- Да вървим в гората! - опита се да отклони вниманието от себе си Аполон. Трябва да хванем минотавъра!
- Искаш да кажеш, че "Аз" трябва да го хвана! - натърти на "аз" Арес. - С тия нежни ръце освен да свириш на лира, за друго не те бива!
- Един е роден за любов - махна кокетно с ръка Аполон и оправи една немирна къдрица от косата си, - а друг за война! Аз съм нежна душа и съм почитател на изкуствата!
- Аз съм почитател на битките, на писъците на уплашените и на стоновете на ранените, на мириса на течаща кръв и на разлагащо се месо,
на звъна на мечове и на звъненето на стрелите, на...
- О, моля те! - заплака бога на любовта и закри ушите си с ръце.
Душата ми вземи,
повече не ме мъчи!
Не ме убивай бавно,
не искам да умра безславно!
- Думи, думи и пак думи! - намръщи се Арес. - Дела трябва, другарю бог. Дела, дела и пак дела! С трудови успехи към светло бъдеще!
- О, това светло бъдеще го виждам като отражение на царството на Хадес! Всички богове и хора са равни - Дионисий се замисли и се почеса. - Само не виждам! Как другаря Зевс ще стане равен на другаря Дионисий?! Може би ще е по-добре преди да се отправя към светлото бъдеще, да си построя няколко храма в Атина, Спарта и Рим. Ще ми заеме ли някои някоя тетреция?! (тетреция беше златна римска монета)
- Трябва да говоря с моя финансов съветник! - измъкна се ловко Аполон и приглади косата си.
- Аз вложих всичките си спестявания в разработването на ново, супер секретно оръжие - зашепна Арес и се огледа страхливо. - Като не видя никой, той продължи. - Гърмяща тояга. Също като на Горю Страшника! Ще го науча аз Зевс как да ме почита!
Арес можеше да има голямо влияние на Олимп, но не можеше открито да говори срещу Първобога Зевс. Той не обичаше критиката и изпращаше "нарушителите" в едно прекрасна местенце в Сибир. Няколко века по-късно хората щяха да го наречат "Гулаг". Опасно беше да се говори срещу Първобога, защото той имаше очи навсякъде. Изпуснеш ли се да кажеш нещо срещу Зевс и край! След минути шпионите ще са дотичали до него и ще са разказали всичко до конец! А после да ти е здрава гъбината!
- Ти не можеш ли да ми помогнеш?! - Богът на Виното изгледа умолително Борео. - Нали сме приятели!
- Аз съм разорен - почти проплака Борео. - Тези нови вятърни мелници ми погълнаха всички средства цяла година напред! Лихварите само чакат деня, в който да върна заема им или да конфискуват всичко!
- За кой дявол ти трябаше да строиш нови вятърни мелници?! Виж ги хората - махна с ръка Дионисий. - Вече имат планове за нови атомни централи!
- Ба - рече Борео. - Бабини деветини! Света се движи около вятъра. Няма вятър - няма кораби. Няма кораби - няма търговия между народите. И къде ще отива всичкият излишък?! Хората ще спрат да произвеждат, защото няма какво да го правят. По цял ден ще почнат да лежат, да пият и да се забавляват. Тези които нямат, ще крадат от дугите народи и племена. Светът ще заприлича на царството на Хадес!
- Ама, че си изостанал, Борео - въздъхна Аполон. - Дори и на платноходките не им е нужно повече вятър. Чух, че някакъв си учен - мисля, че се казваше Дедал - същият който беше построил лабиринта на Минотавъра - това беше друг Минотавър, не сина на Главка - създал планове за парна турбина!
- Ц ц ц ц - зацъка с език Борео. - Бръщолевения на луд.
- Бъдещето ще покаже! - каза авторитетно Дионисий. Звънът на камбаните в главата му беше намалял значително и той се чувстваше като новобродено бебе, пълно с живот!
- Виждам стъпките на Минотавъра!- извика възбудено Арес и войнственият му плам го обзе. Той се наведе и разгледа внимателно следата. - Тревата не се е още изправила, значи е минал оттук скоро, много скоро!
- Да се разпръснем! - предложи страхливо Аполон. - Така шансът да го намерим ще бъде по-голям.
Всъщност Аполон вече си беше подмокрил туниката и само търсеше причина да побегне назад към равнината.
- И как ще убиеш Минотавъра?! - запита го подигравателно Арес. - Ще го вдигнеш във въздуха и ще го удушиш с голи ръце ли?!
- Не бери грижа за това! - преряза го Богът на любовта. - Аз също имам тайно оръжие!
- Тайно оръжие?! Ха, ха, ха! - Арес затресе кръглото си бурено шкембе и едва намери и едва намери сили да продъжи. - И... какво е секретното ти оръжие?! - запита го той през смях.
- Това не е твоя работа! - рече Аполон. Преди някой да го спре, той потъна в храстите и се изгуби от погледа на боговете.
- Хадес го взел! - изруга Арес. - Аз мислех, че той се шегува, а той наистина!
- Понякога и аз не мога да го разбера! - рече Борео, който беше негов най-близък приятел.
- Да се разпръснем тогава - изръмжа Богът на войната. - Борео, какво искаш - копие или меч?
- Предпочитам лъка. По-лесно ми е да контролирам стрелите с вятъра!
Арес откачи тежкия лък от гърба си и му го подаде. Борео приклекна под тежестта му и Богът на войната се ухили.
- Малко е тежичък, а?!
Борео изруга и измънка нещо подобно на "Абракадабра" под ноздрите си.
- Невидим слуга
при мен ела сега!
Неочаквано задуха силен вятър, които огъна колоните на дърветата.
- На твоите услуги, господарю-Бог! - извика нещо на няколко крачки от Борео.
Арес разтърка очите си. Не, не сънуваше. Нещото се движеше - той ясно можеше да види листата, които шумоляха под краката му.
Невидимият слуга се спря на около две крачки от Борео и му се поклони.
- Вземи ми лъка и ме последвай! - нареди му Борео. - Да вървим. И без това загубихме толкова много време! Първо трябва да открием Минотавъра.
Както всеки бог, Борео беше луд по сластните устни на Главка.
"Почакай, захарче! - си помисли той. - Ти ще бъдеш само моя!"
Той тръгна по тясната пътека между храсталаците, последван по петите от невидимия слуга, който беше преметнал лъка през рамо. Но понеже той беше невидим - кой можеше да види вятъра?! - единственото, което виждаха Арес и Дионисий, беше лъка, който се поклащаше на около три метра от земята, сякаш беше носен от някого.
- Ти виждаш ли същото, което виждам и аз? - запита Дионисий и си разтърка очите. - Проклетите човеци напоследък взеха да пръскат лозята с химикали срещу буболечките и от виното взех да получавам халюцинации.
- Не са халюцинации! - успокои го Арес. - Аз виждам същото. Борео е голям почитател на фокусничеството и иска да ни смае с евтини трикове. Нали знаеш, наближава предизборната кампания за нов Бог на вятъра.
- О, да - плясна се по челото Дионисий. - Кой беше конкурента му?
- ... (другия бог на вятъра от гръцката митология) С твоята пияна кратуна не можеш да запомниш колко е две плюс две.
- Нали знаш, че за бог на Виното не се иска много! - оправдава се Доинисий. - Само трябва да можеш да изпиеш три кани с вино на екс. Изпиеш ли го Министерството но лозите и алкохола е твое. Жалко, че Зевс ми даде министерство без портфеил. Ако разполагах с пари...
- Би пил по-скъпо вино, не тия долнопробни боклуци! - засмя се Арес. - Какво предпочиташ - копие или меч?
Дионисий се опита да задържи копието му, но тежестта му го събори на земята. Той почти беше готов да забие нос в прахоляка, ако в последния момент Богът на войната не го беше задържал.
- Повече упражнения ти трябват, момче! - кимна наставително с глава Арес. - Колко време не си ходил във физкултурния салон.
- 681 години - рече Дионисий и наведе виновно глава.
- Трябва да дойдеш в новата ни зала. - похвали се Богът на войната. - Тъкмо завършихме с обурудването ù. Има най-много машини за тренировка на гладиатори от школите в Рим, Кампус и Атина.
Спортната зала с гладиатор не беше изобретение на Арес, за негово съжаление. Кървавият римски император Нерон беше създателят ù. Когато му доскучаваше и му се приискаше да убие някой роб, той отскачаше до залата за гладиатори, която беше на гърба на спалнато му помущение и започваше да се дуелира. Робът естествено се биеше с кортонен меч и щит от пресовани трици и не можеше дори и да го одраска. След като Нерон изгаряше калориите, посочени му от треньора му по физкултура, той намушкваше роба в жлъчката и се отправяше в баните. Тълпа от красиви куртизантки, загърнати с прозрачни воали, през които прозираха прелестните им форми, го посрещаха с песни и го потапяха в благоуханните води на джакузито. Цезарят притваряше очи и се замисляше колко беше приятно да си... Цезар.
- Много е тежък - проплака Дионисий. - Не мога да го задържа! - той се намръщи и върна дългия, двуостър меч на Арес. - Нямаш ли нещо по-леко! Каквото и да е!
Арес се почеса и измъкна едно оръжие с изкривен връх като сърп.
- Какво е това? - зачуди се Дионисий
- Ятаган! Много е удобен за разсичане на противника. Примамваш Минотавъра и когато се приближи достатъчно, му клъцваш главата! - Арес опипа острието с върха на пръста си. - Реже като бръснач!
- Не мисля, че ще успея да отсека главата на Минотавъра! - усъмни се Дионисий. - По-скоро той ще ме разкъса на две!
- Е - въздъхна Арес, - в такъв случай ще ти дам тази кама.
Дионисий взе камата, чиято дръжка беше украсена с рубини. Върхът ù беше закривен и невероятно остър!
- Внимавай - предупреди го Арес. - Намазана е с отрова от жлъчката на хидра. Човек или звяр, ранен с камата, ще умре в конвулсии, докато ти като бог ще се гърчиш в страшни болки.
- Това е мъдро! - усмихна се Дионисий. - Ако убия Минотавъра, ще ти отстъпя Главка за пет минути.
- Ти първо убий звяра - ухили се Арес, - после ще видим кой ще целува Главка и кой не.
Арес се затича по лявата пътека, следващата на тази, която беше хванал Борео.
- Рибата в морето, а той чорба си вари - засмя се Богът на войната и поклати с глава. - Пустият му Дионисий!
Богът на Виното в същото време се беше спрял на кръстопътя. По малката вита пътечка се беше изгубил Аполон. Борео беше поел по широкия римски път от камени павета. Арес си беше избрал пътеката, която се спускаше в дола. Оставаше само една. Дионисий повдигна очи към далечния скален рид и въздъхна тежко. Пътеката се виеше между тесния проход в скалите и се катереше в забуления от мъгли връх. За един - път, заслан с паваж, а за други - с бодили.
Дионисий не беше Шерлок Холмс, но той се досещаше, че Минотавърът едва ли е забил насам, но това беше неговият избор. Той въздъхна отново и се закатери нагоре, където беше царството на дивите кози...
......................................................................................................................
Бяха минали няколко часа, откакто Дионисий се катереше като дива коза из пущинака. Богът на Виното се наведе да разгледа следата. Беше стъпка от човешки сандал, в това нямаше съмнение. И при това с много малък крак. Беше с размерите на Кристалната пантофка на Пепеляшка. Тя обаче още не се беше родила, така че оставаше само една възможност.
- Главка! - извика победоносно Дионисий и подскочи от радост. - Благодаря ти, Първобоже - вдигна той очи към Олимп - понякога му се струваше, че Зевс беше несправедлив, понеже за него имаше най-малката част от всичко - било то слава, пари или хубави жени, но Дионисий не беше злопаметен и забрави всичките несполуки в миналото си.
"Главка ще бъде моя и ничия друга!" - мина радостна мисъл през главата му и той се затича като заек напред. Не беше изминал и двадесетина крачки и видя нова следа. Отпечатъкът не беше така ясен, като този на Главка, но явно си личеше че беше от по-голям крак. Мъж!
Дионисий се намръщи и стисна криса. За Главка той беше готов навсичко, дори и да пролее кръв. Никой не можеше да застане между него и кралицата с най-сластните устни под слънцето! Никой!
Когато изсочи от кривината на малката скална площадка, сърцето му се сви от печал. Труповете на мъж и жена лежаха в подножието на скалата. Очите им бяха широко отворени, а лицата им бяха замръзнали в ужасни гримаси. Дионисий потръпна и се приближи към девойката. Нямаше съмнение. Мъжът беше облечен в скъпи кралски одежди, а пръстите на ръцете му бяха обкичени с тежки златни пръстени, обсипани със скъпоценни камъни. Лицето му беше бледо - но все още красиво, а на устните му беше замръзнала малка подигравателна усмивка. Това беше прочутият Крал на Любовта, конкуренцията на Аполон. Ако богът беше с него през цялото време, Дионисий щеше веднага да си помисли, че той си е разчистил стари вражди. Жената беше... - Дионисий седна на една скала до трупа ù и взе главата ù в скута си и взе да я милва - Главка, кралицата на Красотата. Спи спокойно, Афродито! Никой няма повече да засенчва твоята красота! Ти сега си най-красивата на света!
Отначало Дионисий си помисли, че двамата бяха умрели от насилствена смърт. След като прегледа телата им и не откри никакви рани от хладно оръжие или стрели, Дионисий остана в голямо недоумение. От какво бяха умрели тогава?! В един миг Богът на Виното забеляза нещо, което беше убегнало от вниманието му преди. Около устните на краля имаше пяна. По същия начин се стичаше пяна от мордата на бясно животно. Пяна беше скрила красивите устни на Главка също. Дионисий, който страстно обожаваше тези "съвършено изписани вестибюли на любовта" и желаеше да ги обсипе с целувки, сега почувства как се разтреперва. За нищо на света, дори и за най-големия земен храм, той не би целунал кралицата! "Отровена, но от кого?! - запита се Богът на Виното. - Кой ще желае смъртта на Земната богиня на Красотата?!Афродита! - мина светкавично мисъл през главата му. - Да, Афродита, кой друг?! Какво е това, Хадес го взел?!"
Богът на виното се наведе и вдигна малката чаша, която беше украсена с рубини и сапфири. Беше пълна до половината с вода, ако мътната полупрозрачна течност можеше да са нарече вода. Дионисий беше жаден и надигна чашата.
Той тъкмо щеше да отпие, когато погледът му се спря на устните на Главка. Дионисий можеше да има потъмняло съзнание от виното, но не беше глупав! Той нямаше да пие, преди да открие източника на водата!
Богът вдигна очи нагоре и замижа, заслепен от силните слънчеви лъчи.
- Таааап! - капката падна и се заби в основата на скалата, недалеч от чашата.
- Афродита е невинна! - каза на глас Дионисий. - Сигурен съм в това!
Той започна да се изкачва между скалите като дива коза, ловейки се за всеки корен, растение или ръб. Докато се изкачи на върха на канарата, си изпочупи ноктите и си израни пръстите. Най-тежкото нещо, което Дионисий беше вдигал в живота си, беше стакан, пълен догоре с вино. На върха на канарата имаше едно орлово гнездо, а в него огромна змия! Дионисий стисна криса, но в следващия миг се отпусна, защото видя, че влечугото не мърда. На стъпка от него лежеше с разперени криле величественият орел. Той също бе неподвижен. Богът на виното се приближи внимателно. В гнездото лежеше едно малко орле и пищеше жално. То, горкичкото, беше единственото живо създание.Уви, нямаше кой да го нахрани. Неговата орлица-майка беше мъртва, скована от отровата на змията. Влечугото също беше мъртво, разкъсано от острите ù нокти. Вероятно орлицата я беше заварила, когато змията се беше промъкнала в нейното гнездо и се канеше да глътне нейните чеда.
Дионисии затвори очи и се опита да си представи битката...
... Орлицата-майка фучи, пляска с могъщите си криле и къса влечугото с нокти и клюн; змията съска, изправила се на опашката си и чака птицата да се приближи, за да излее смъртоносната си отрова в тялото ù; малкото орле пищи в гнездото и клюнчето му трака немощно...
Дионисий взе птичето в ръката си. Навярно бе гладувало няколко дни, защото беше леко като перце.
Горкото орле. Сираче... - помисли си Дионисий. - А откъде ли
капеше водата?!
Богът на виното не видя никакво поточе - поток на върха на
канарата, дори и най-малката локва.
Змията! Главата на влечугото се беше проточила надолу по скалата и от езика ù капеше сребристобяла течност.
- Змийска отрова! - възкликна Дионисий. - Кълна се в Зевс, че е отрова. Подлото влечуго не беше убило само орлицата, но дори и след смъртта си, беше затрило двамата млади.
Дионисий скръцна със зъби и размаха криса. Острието му клъцна влечугото и главата му тупна някъде длу, в подножието на канарите.
- Хедес! - извика гневно Дионисий и ехото повтори вика му. - Ееедес! Проклет да си, Властителю на Смъртта! Проклето да е твоето коварство!
Богът на Подземното царство на Смъртта се беше опитал на няколко пъти да спечели любовта на Главка, но тя надменно отхвърляше ръката му.
- Ти ще бъдеш моята кралица! - опитваше се да я увещае Хедес.
- Ха! - засмя се Главка. - Царица на кое?! На сенките?! Не, благодаря ти! - усмихна се ехидно тя. - По-добре съм си при живите!
- Щом не мога да владея тялото ти, ще завладея сянката ти! - размаха юмрук Богът на Смъртта и... зачака удобен случай.
Афродита и... Хедес, двете черни души се бяха сдушили и бяха закроили черни планове.
Не кой да е, а самата Афродита се беше превърнала в Минотавър и двамата млади се бяха спуснали по дирите му. Крал Сияен, защото искаше да се покаже колко е храбър в очите на Главка и кралицата, защото се беше влюбила от пръв поглед в красивия мъж и само търсеше повод, за да открие любовта си. Какво по-добре от пущинака, където щяха да са далече от всички любопитни очи, дори и тези на шпионите, които завистливият ù съпруг - цар Шишко, постоянно изпращаше по петите ù. Афродита го подмами до скалата, къдети изжаднелите любовници видяха капещата вода от върха на канарата. Никой дори за миг не подозря, че тя капеше от устата на змията. Ако някой беше полюбопитствал и се беше покатерил на върха на скалата, сега двамата млади щяха да са живи и здрави! Понякога съдбата може да те накаже за твоето любопитство, а друг път ще те възнагради!
Както и да е, Дионисий взел орлето, което го гледало с тъжните си очи и тъкмо да се върне назад, когато забелязъл нещо блестящо в гнездото. Богът на виното разместил клечките и птичия пух, и що да види?! Короната на Зевс! Той усетил как се разтреперва. На една Коледа Зевс се беше натряскал така здраво, че короната му беше паднала от главата и се търкулна на Земята. Когато на другия ден Първобог слезна долу, той обърна всичко, но не успя да я намери. Зевс прерови всички храсталаци, преброди всички планини, провери дъното на всяка река и езеро - никъде нищо! Брат му - Нептун се закле, че никой морски обитател не е откраднал короната му. Първо Първобогът не спря да скубе брадата си от гняв - и когато не останаха повече косми, се върна на Олимп, лют като разгневена оса. Хората бяха откраднали знака на неговото могъщество и те трябваше да си платят за това!
Зевс започна да мята светкавици, една след друга, докато не изпепели няколко града. Ужасени, хората се стекоха в храмовете, заклаха жертвени животни и запяха обредни песни. Атина, Афродита, Арес и могъщата Хера, съпругата на Зевс, надушиха миризмата на кръв и им стана приятно. Те дотичаха до Зевс, който се беше уморил да мята светкавици и беше седнал под сянката на едно орехово дърво. Той видя, че домашният му лекар, Авицена беше далеч и измъкна мобилния си телефон. От умората му се беше отворил вълчи апетит и той се обади в "Малкия Цезар", поръчвайки си една пица с пипер и кашкавал, пържени картофки и една Каменица. Малкият Цезар, когото наричаха така, защото беше лика-прилика с могъщия Цезар, само че беше три стъпки висок, лично донесе поръчката на Първобога, дори му даде една безплатна лимонада.
- Да ти е сладко, Боже - рече той и се усмихна угоднически. - Ти си хапвай спокойно, а аз ще гледам за Авицена. Ти не се бой - той слезна на Земята, до "Веселата куртизанка". Самата Пенелопа го даряваше с нежните си ласки...
- Вятърко - обърна се Зевс към Борео, който беше застанал настрана, преглъщаше слюнките си и броеше залъците на Първобога. Освен на Зевс, на никой друг не беше позволено да яде от храната на хората на Олимп. - Престани да мляскаш, ами направи някой ураган на Земята. Само гледай да не закачиш "Малкия Цезар", че те убивам!
Всички богове и хора знаеха, че "Малкия Цезар" е под специалната защита на Първобога и не смееха да правят пакости. Дори Зевс беше създал специална кодова програма. Код "бяло" означаваше, че някой е влезнал без разрешение в параметъра на "Малкия Цезар". Код "жълто" беше, ако някой се беше оплакал, че пицата му е студена или, че бирата му е топла. Код "зелен" беше, ако някой не платеше и се опиташе да се измъкне с безплатна пица. Код "червен" беше, ако някой земен владетел се отиташе да наложи данъци на "Малкия Цезар" - лично Първобогът я беше освободил от всякакви данъци. И код "червен", а такава тревога никога не беше се случвала, с изключение на Бин Аладин, който, за да остане известен в историята, беше подпалил един от бранчовете на "Малкия Цезар" в Рим. Друг копикап запали храма на Атина, но и така името му не остана в историята.
- Не е честно - измънка под носа си Борео. - Аз ще работя, а
Първобогът ще нагъва пица с пържени картофки и студена Каменица!
Повелителю на Северния Вятър, Повелителю на Южния Вятър, Повелителю на Източния Вятър, Повелителю на Западния Вятър - при мен елате на часа!
Борео измъкна рога си и го наду. Другите богове се бяха модернизирали, използваха мобилни телефони и пейджъри, но Богът на Вятъра беше привърженик на старите методи.
- Ууууу - разнесе се мощна бучене.
- Що не си купиш мобилен телефон?! - скара му се Първобогът. - Ще ми надуеш ушите! Я да ми се махаш от главата!
Борео си подви опашката и се скри зад ъгъла на един Мак Доналдс. Самата Хера го беше открила преди няколко години и бързо се превърна в остра заплаха за "Малкия Цезар". Другите богове видяха успеха ù и я последваха. Първа Атина откри "Бъргеркинг", а след нея Афродита - да, самата богиня на любовта - тя искаше да докаже,че не е само красива, но и умна - откри "Домино пица".
Зевс прошепна на ухото на Малкия Цезар и той дотича до Борео.
"Първобогът ми нареди да ти кажа да опусташиш всички Мак Доналдси, Бъргеркинги и Домино пица."
Конкуренцията им бе отнела повече от половината от клиентите им и сега пред Зевс се разкри отлична възможност да си разчисти сметките - "Зевс заповяда да направиш по няколко торнада. Няма значение колко града ще опустошиш, важното е да сринеш със земята конкуренцията!"
- Разбира се - ухилил се Борео. Той също имаше зъб на Афродита. Освен, че тя беше кокетка и никога не му беше дала дори и целувка, тя отказа да продаде 30% от дяловете си в Домино пица на Борео. - Е, щом искаш всичко за тебе, така и ще бъде! - завъртя с глава Вятърко.
- Тука сме господарю, боже?! Какво ще желаеш?
Пред него бяха застанали четирите Земни Вятърковци. Крайно време беше!
Повелител на Северния вятър беше едър мужик с бели коси, който освен да пиеше водка и да викаше "Сейчасъ время за перестройка, товариши!" друго не знаеше. Повелител на Южния вятър беше черен Арап, който се беше прочул, че е политически дисидент и че е прекарал 20 години в затвора. Той си отваряше ченето и плюеше всички богове и накрая Зевс се видя в чудо и му даде Министерството на Южния вятър. Повелител на Източния вятър беше известният мъдрец Мао Дзедун, а Повелител на Западния вятър беше не кой да е, а Великият Бледолик Пионер Клинтън - първият пионер в опасния за бледоликия човек Бронкс.
- Вятърковци - каза Борео, - време е да спрете да си клатите краката и най-после да докажите, че не ставате само да седите в министерските си кресла, а и че сте полезни. Зевс ми нареди да направя на Земята няколко торнада. Разрушете всички Макдоналдси, Бъргеркинги и Домино пицас. Само гледайте да не закачите Малкия Цезар. Нали знаете, че е под специалната протекция на Първобога.
- Заех си аз! - измрънка черният Арап. - Що ми трябваше Министерството на Южния вятър. На всички бели хора им дадоха хубави постове, а на мене ми тиктаха тая загубена работа!
- Ама ще има ли водка?! Попита мужикът и вдигна помътнялите си очи. - Где водка?!
- Само на водка ще те направя! - разгневи се Борео. - Я да слизаш на Земята и да се хващаш на работа. Ако не съм видял четирите торнада за отрицателно време, ще направя донос до Първобога, а той знае къде ще ви прати - на място злачно и прекрасно - в Сибир!
Това ентусиазира четиримата Вятърковци и те си плюха на петите. Борео седна под сянката на едно черешово дърво и започна да играе на домино със себе си. След една седмица започваше Световното първенство по Домино и Борео искаше да стане шампион. Последният път Сократ - плешивият мислител, го беше бил на финала...
Борео разтвори малката книжка, написана от великия Харпов, който се беше оттеглил като непобедим, и зачете с увлечение...

Когато боговете ходели по земята – 4 част

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas