След като се беше натряскял до козирката, Дионисий се беше проснал в цял ръст и хъркаше юнашки. Аполон му удари няколко здрави плисника и се опита да го разбуди.
- Полей го с вода! - посъветва го Арес. - Иначе има да го будиш до сутринта!
Аполон послуша съвета му - изля кана с леденостудена вода върху лицето на пияницата.
- Удар! Скала! Разбихме се! Човек зад борда! - изкрещя Дионисий и скочи. - Потъваме! Всички в лодката! - той огледа около себе си с потъмнял поглед, но не намери спасителната лодка.
Боговете се тръшнаха на земята от смях и мина цяла вечност, преди Дионисий да разбере, че земята под него не се тресе и че не е на потъващ кораб.
- Ааааах! - разтърка очи богът на виното. - Имах ужасен сън. Сънувах, че се намирам на кораб и се разбихме в крайбрежните скали! Уф, добре че беше само сън!
- О, мои сънища, - поетично занарежда Аполон. - Понякога вие сте сладки като мед, друг път горчиви като лимон!
- Я да млъкваш! - преряза го Арес. - Само на поет ще ми станеш! - той се потупа ...