КОГАТО МИНАЛОТО НИ НАСТИГНЕ
Вили Димитрова - liche
Мария отскоро бе пенсионерка. Но пенсията й беше малка и й се налагаше да си търси работа. Тя все още беше доста запазена жена, с привлекателна външност. Личеше си, че на младини е била хубавица. Отдавна нямаше съпруг, а синовете й бяха поели своя път в живота.
Тя от няколко дни се ровеше из обявите в Интернет и се надяваше да намери някоя болна жена за гледане. Така щеше да спести от парите за квартира – щеше да живее при болната и заплатата й щеше да е „чиста”. Пък и тази работа най-много й се удаваше. Обичаше да се грижи за някого – да готви, да чисти, да разговарят.
Погледът й бягаше от обява на обява, търсейки това, което я интересуваше.
И изведнъж видя. Търсеха жена за гледане на възрастна дама в центъра на един от големите морски градове.
Мария веднага избра посочения за връзка телефонен номер. След секунди отсреща се чу ясен женски глас:
- Моля?
- Добър ден – учтиво каза Мария – Обаждам се във връзка с обявата...
- А, да, обява ...