Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, а всичко, което попиваше неговите сълзи, попиваше и тъгата. Тази всепомитаща тъга... Тя унищожаваше всичко по пътя си. Цветчетата падаха от цветята, листата - от дърветата. Сивотата беше покрила цялата планинска долина... А дъждът не спираше.