На 1-ви октомври

наслука на всички ловци

       По стръмното било на един от странджанските баири, в ранната ноемврийска утрин, бавно пълзеше колоната на ловната група. Някъде по средата й вървеше Райчо, най - младият ловец. Дрехите му, в камуфлажен цвят, бяха чисто нови. Пушката му лъщеше от неизчистената добре заводска смазка. За него това бе първото ловно кръщение и в душата му често вземаха връх различни чувства, очаквайки първото изпитание.

       - Райчо! - тихо прошепна ръководителят на лова бай Георги. - Заставаш тука! От това място ще стреляш в тази посока и в тази, ако животните се насочат към билото! - уточни с две ръце разрешените сектори за стрелба бай Георги. - Под тебе ловеца го видя къде застана! Сега виж къде ще оставя следващият над тебе и направи връзка с тях когато ние се изтеглим!

       След като даде напътствията си, той направи знак на останалите и поведе групата. Всички пожелаха наслука на Райчо и последваха водача си.

       Останал сам, Райчо се огледа. Хареса си дървото с пънче пред него. Закачи раницата си на сухия чеп стърчащ над главата му. Изрита насъбралата се шума пред пънчето и утъпка старателно черната горска пръст. Така можеше да се обръща на всички посоки, без да вдига шум. След като подготви добре мястото свали шапката си. Приведе се леко напред, за да може през гъсталака да види ловеца застанал на пусия под него. Издаде звук, имитиращ уплашена катеричка, да привлече вниманието му и помаха с шапка. Другият също му помаха със своята шапка в знак, че са се видели. По същият начин Райчо установи връзка с ловеца над него. Доволен от свършената работа сложи шапката на главата си, издърпа догоре ципа на шубата и вдигна малката й яка. Така добре опакован седна на пънчето, сложи пушката напреки на коленете и опря гръб на дървото.

        Снижил се близо до земята тялото му се затопли и започна да го унася. Затова допринесоха  останалите от вечерта алкохолни пари и късният час, в който се прибра, но махмурлукът, не съгласен с това, от време на време пристягаше главата му и не му даваше да заспи.

        Райчо за първи път присъстваше и на петъчната сбирка на ловната група. Тя се провеждаше в една треторазрядна кръчма под мотото: ,,За добра координация на съботният и неделен лов!" Това беше традиция от началото на лова до неговият край.

        Заради разни ангажименти, някои членове на групата не спазваха уреченият час. Затова докато последният дойде на сбирката, първите пристигнали вече водеха с две - три ракии на една салата. Контролът в кръчмата не беше строг. Барманът беше от тяхната черга и след като останалата клиентела си заминеше, той се доброяваше на тяхната маса. Използвайки неговата благосклонност, винаги се намираше някой, който да носи шише домашна за да се похвали с майсторлъка си и да спести някой и друг лев. Това допълнително наливаше масло в огъня на членовете с по - слаби ангели.

         Фазите на кръчмарската маса преливаха една в друга много бързо и уточняването по въпросите за лова в съботният и неделен ден си оставаше за другия ден. В края на втората фаза, когато всеки говори и никой не слуша, Тоше, отговорникът по административните въпроси, поемаше и масовото мероприятие. Отскачаше до дома си и се връщаше с доста овехтелия си акордеон, чийто клавиши често издаваха тонове с фалцетен оттенък. Започваше най - веселата част от петъчната сбирка. Изпълняваха се солово и хорово най - различни песни, в това число и с леко цинично съдържание. След тая всеобща духовитост, по - възрастните и някои по - окумуш от младите ловци ставаха, вземаха си с всеки един поотделно довиждане и си тръгваха. Райчо остана до края на веселбата и сега разбираше грешката на своята младост.

         Чупенето на съчки и шум като силен вятър сепна Райчо и го изкара от унеса. По страната на отсрещният баир се появиха тичешком цяла сюрия прасета. Повечето бяха един калибър, около петдесет - шестдесет килограмови. Предвождаха ги две доста по - големи. За момент цялата сюрия спря. Всяко прасе замръзна на място, ослушвайки се. Кучетата, които ги преследваха, бяха зад баира и слабо се чуваха. Щом се изкачиха на билото и се чу силния им лай, прасетата се втурнаха напред. Те пресякоха дола и продължиха по пътеката, която водеше право към мястото където стоеше Райчо. Той вече беше станал от пънчето и стиснал здраво пушката с две ръце. Сърцето му биеше лудо. Болката в главата беше изчезнала от покачилия се на макс адреналин.

          Двете големи прасета, водещи колоната, първи изскочиха при него. Райчо се прицели в първото и натисна спусъка. Пушката остана няма. ,,Предпазителят!?" - като светкавица прелетя мисълта през главата му. Моментално бутна предпазителя и пушката изгърмя. От паниката примерването му беше отишло на вятъра и прасето прехвърли билото невредимо. Силният гърмеж накара останалите да се пръснат. Едни продължиха напред, няколко спряха, очаквайки от водачите си сигнал какво да правят, но водачите ги нямаше. Бяха млади и гърмежът ги беше дезориентирал. Райчо се прицели в последното, което най - добре се виждаше. Този път пушката не го подведе. Гръмна. Прасето се преметна по стръмният склон, затъркаля се и спря до едно дърво. Повече не помръдна. След изстрела останалите хукнаха надолу по пусията. Пушките на ловците под него загърмяха.

          Тялото на Райчо потрепваше от превъзбуда. Мисълта, че щеше да се изложи, за което колегите му щяха да го подиграват, не напускаше главата му. Той заслиза към кротналото се до дървото прасенце. Когато стигна до него, потърси ножа на кръста да го преколи, но ножа го нямаше там. Беше останал в раницата, която висеше на сухия чеп. Той погледна тъжно стръмния път към нея. От бурното развитие на нещата беше позагрял, а и да му е по - леко като се връща, свали шубата и я метна върху прасето с думите:

          - Така ще те скрия, че първите, които дойдат, да ги излъжа, че не съм улучил. Тогава ще им погледам първо кривите, а после изненаданите физиономии.

          С доволна усмивка за доброто решение, той заизкачва стръмнината към мястото си.

          От ловците е приет неписан закон, че там където пукне пушка на пусията по време на лов, които са най - близо от групата трябва да отидат на това място. Затова, докато Райчо мяташе раницата на гърба, към него от горната страна се зададоха двама. единият беше Жоро Мъката, а другият Тоше, отговорникът по административните въпроси:

          - Какво стана, бе Райчо? Какво беше това мурабе? - още отдалече не скри любопитството си Тоше.

          Като видя, че Жоро Мъката и Тоше първи идват при него, Райчо се отказа да крие прасето и реши да даде точен отчет:

          - Не знам какво направиха с тая пукотевица другите, но аз за малко да се изложа. Можеше да са две, но да благодарим на слуката и за едното.

          - И къде е това едно да го видим, та да благодарим на слуката? - оглеждайки се ту на ляво, ту на дясно попита Тоше.

          - Ей там долу е, под шубата ми! - Райчо вдигна ръка да посочи падналото до дървото прасе и замръзна с отворена уста. Прасето беше изчезнало! Шубата му също е нямаше! - Майко мила, свестило се е и е избягало с шубата ми!

          - Райчо, майтапиш ли се с нас? - с поглед пълен със съмнение го погледна Жоро Мъката.

          - Как ще се майтапя, бе хора? Тоше дръж ми раницата! - и като грабна пушката си в ръка, той хукна в посока на избягалото прасе.

          След като тичащата фигура на Райчо изчезна зад билото, Тоше се обърна към Жоро Мъката със сияещо лице и каза:

         - Каква стана тя сега, Жоро?

         - Каква да стана? - погледна го той с въпросителен поглед.

         - Как каква, бе? Слуката на Райчо избягала с шубата му! - и двамата се засмяха на шегата на Тоше.

         В дерето, до вир пълен кристално чиста вода, на буйните пламъци на запаления огън се пърлеха двете убити прасета от ловците, които стреляха след Райчо. Тези, които старателно обръщаха прасетата върху пламъците и тез, които им помагаха, разпалено коментираха случилото се. И на други се беше случвало да стрелят по прасе и след като го пръжнат съчмите или куршумът то да падне, а като се свести от шока да избяга. Но Райчовият случай беше по - специален. Прасето си беше присвоило шубата му. Коментирайки, те често се смееха, след като някой отправяше шега по адрес на злополучният им колега.

         Бай Георги, ръководителят на лова, спря да се смее. Сериозен той се обърна към Жоро Мъката и му каза:

         - Жоро, вземай едно от кучетата дирещо на кръв и тръгвай да търсиш прасето, Райчо и Райчовата шуба! Прасе намериш, не намериш, но на всяка цена Райчо и шубата му трябва да намериш! В противен случай, ще се наложи да събираме пари, за да му купим нова. Иначе на следващият лов ще се наложи да ловува по фанела, завалията.

         Ловците доловиха шегата в думите на бай Георги и смеейки се подканиха Жоро Мъката да тръгва без да се бави.

         - Васко, ще взема твоята Ласи! - обърна се Жоро Мъката към един от ловците.

         - Вземай е и бързай, че денят е къс и рано се стъмва! Да не се наложи после тебе да търсим! - даде наставленията си Васко.

         Докато Жоро Мъката отвързваше Ласи от дървото, за което беше вързана, по стръмната пътека се зададе Райчо, усмихнат до уши, с шуба в ръце. Всички се обърнаха по посока, от която идваше той и зачакаха да чуят какво се е случило, след като гърмяното прасе беше откраднало шубата му.

        - Какво стана, бе Райчо? - провикна се един от най - нетърпеливите ловци.

        - Какво стана ли? - повтори въпроса Райчо. - Иди сега разправяй какво е станало! Никой няма да повярва! - отдалече започна да обяснява умореният Райчо. - Прасето не можах да намеря, но шубата на един километър от тука намерих.

        - Не думай, бе! Чак там ли е съблякъл крадльото? - усмихнат го попита Васко.

        - Ето на! Така си и очаквах! Вие не вярвате, дето сте свидетели, камо ли някой друг!

        - Вярваме ти, Райчо! Само намали малко разстоянието от един километър и е съблечи по - рано тая шуба от гърба на прасето!

        - Е, добре де! Имаше, нямаше двеста метра!

        - Така може! - съгласи се Васко.

        - Поне ни отърва от грижата да ти събираме пари за нова! - каза бай Георги и като се обърна към другите ги сгълча. - Хайде, бе, работете по - бързо, че ще замръкнем тука!

        Свечеряваше се. Ловците с пълни раници вървяха в колона към мястото където бяха спрели колите. Закачките и смеха по адрес на Райчо и облеченото в шубата му прасе не секваха и продължиха до момента, когато всички се качиха в колите и потеглиха. В далечината, в спусналият се сумрак, се виждаха запалените светлини на градчето им, сгушило се в котловината между големите странджански баири.