- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне погледа му, да потъне в светлината на очите му, че от три дни бе тръгнал редом с мъжете към табиите*.
- И без плитки пак ще сме като две капки роса, сестрице.- Усмихна се срещу ѝ Райна и опипа оголялото си теме.
Щом старицата приключи, двете момичета обуха потурите, грабнаха менците и стомните и се спуснаха по нанадолнището. До Големия извор бе пълно с момичета и млади невести, всички до една турени в мъжки дрехи и с отрязани коси*.
Когато напълниха съдовете си с вода се разделиха и поеха на върволици към покрайнините.
Шест табии имаше околовръст, де трябваше да бранят Перущица, сгушена като китка здравец в топлата пазва на Родопите.
Априлското слънце пусна меките си пипала и младите жени у ...