- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне погледа му, да потъне в светлината на очите му, че от три дни бе тръгнал редом с мъжете към табиите*.
- И без плитки пак ще сме като две капки роса, сестрице.- Усмихна се срещу ѝ Райна и опипа оголялото си теме.
Щом старицата приключи, двете момичета обуха потурите, грабнаха менците и стомните и се спуснаха по нанадолнището. До Големия извор бе пълно с момичета и млади невести, всички до една турени в мъжки дрехи и с отрязани коси*.
Когато напълниха съдовете си с вода се разделиха и поеха на върволици към покрайнините.
Шест табии имаше околовръст, де трябваше да бранят Перущица, сгушена като китка здравец в топлата пазва на Родопите.
Априлското слънце пусна меките си пипала и младите жени ускориха ход.
Откак преди дни даскал Петър* прочете писмото* на Войводата Каблешков градът заприлича на кошер. Целунаха рожбите си мъжете и грабнаха оръжието, до един се заклеха да бранят вярата си, ближните си и родните си гнезда. Тъй силно вярваха, че Свободата е близо, тъй далечен остана страхът от смъртта.
Околовръст, от шест места стари и млади се втурнаха да градят табиите. От към Тъмраш и пътя към Филибето, срещу Власовец, от към Устина и от запад обградиха Перущица, а момичетата и невестите от сутрин до здрач носеха вода и потреби към укрепленията.
От тъмно до тъмно месеха хляб по- възрастите жени и стариците, после отнасяха припасите към черквата "Свети Архангел Михаил".
На възвишението, къде между люляци и борове се бе сгушила църквата " Свети Атанасий" мъжете пробиха бойници в стените откъм Устина, че бе мюсюлманско село и големи ядове чакаха от там. После отрязаха една дива череша и издълбаха от дънера ѝ дулото на оръдие.
Сновяха между въстаниците и даваха наставления даскал Петър Бонев, дето бе срещал преди години Апостола, Спас Гинов- търговецът, що хранеше шест гърла у дома си и нямаше човек на който в нужда да не бе подавал щедрата си ръка.
Редом с тях вървеше и един черноок мъж, дошъл преди дни със съпругата си и дъщеричката си. Именуваха го Кочо и разправяха, че бил кундурджия* във Филибето. Кога градът пламнал сам подпалил дюкяна си и тръгнал към Перущица...
В ранния следобед на 27- ми април откъм Тъмраш и Устина почерня от турци, башибозук и конни черкези, замириса на пушек.
Подпален от Адил ага гореше манастирът " Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", де от незапомнени времена издигаше ръст върху планинския склон.
Час подир туй пламна първата битка.
- Да живее България!- разнесоха се гласове край табиите.
Като ято скакалци озверялата за кръв многобройна пасмина на поробителя се хвърли да атакува позициите на българите. Лумнаха плевните край селото, зачули се небето с пламъци.
До късно през нощта отекваха гърмежите, пищяха куршумите пред обсадената Перущица.
На следната утрин, още преди изгрев пламнаха метохът и Къневата воденица срещу табията на пътя за Пловдив. "Аллах! Аллах!" -изпълни се просторът с крясъци.
От долния край башибозуците запалиха Карамустафовия хан, та чак до Какардаковия мегданлък. От всички страни налитаха турците към Перущица.
Загърмяха пушките на защитниците при табиите и от бойниците на "Свети Атанасий", а от към Чилтепе се зададоха многобройните табори на Рашид паша....
Хиляди въоръжени и озверели, жадни за кръвта на християните.
Сляха се денят и нощта...Забързаха жени, деца и немощни към "Свети Архангел Михаил", че най- здравите зидове в околността имаше църквата, градена с Брациговски камък, и от дни бе пълна с потреби.
С изнемога пъплеха старци, притиснали главиците на невръстните си внуци, бързаха бременни и деца към укрепените стени на вярата.
На 30- ти април оръдията на Рашид паша се насочиха към храма.
При Цачовото кафене, къде даскал Петър бранеше позициите си пламна най- ожесточената битка.
За миг учителят хвърли бегъл поглед към момъка до себе си и почти изкрещя:
- Бързай, синко! Иди до́ма, и речи на невестата ми да бяга, че трудна е... Тя знае накъде.
Щом младият мъж хукна между куршумите учителят се свлече на пода... Като на сън различи лицата на убитите си другари- все лични момци и ергени. Държал бе ръцете им, кога ги учеше на писмо и знание...Георги, Иван, Станчо, Димитър, шестнадесетгодишният Ангел и брат му. До тях дядо Божин бе вперил безжизнен поглед... Нанякъде... Към Свободата.
Притъмня му.
- Да живее България!- Изправи се и стреля.
После падна възнак останалите.
Лек и свободен се извиси над Перущица и затърси духът му в отвъдното очите на Дякона...
"Апостоле! Светецо!"...Чу гласа си в клетвата...Пред честний кръст и Библията, пред револвера и камата...За Свободата, де идеше лелеяна.
Утрото на първи май плахо прогледна през пушечните гранати на Рашид паша.
После дойде вестта, че е пристигнало ново подкрепление- многобройната редовна войска и артилерийската батарея на Азиз паша.
От църквата трима старци излязоха и тръгнаха към позициите на турците.
На крачка пред останалите* дядо Стамен* бързаше понесъл в ръката си черното знаме на примирието.
Щом ги съзря Рашид паша пришпори коня си.
Едва дочакал приближаването му дядо Стамен ускори ход и умолително прошепна:
- Ага! И ти сигурно си баща...Нека не леем повече кръвта си.
След минута няколко турци обградиха старците.
Пашата кимна и един от тях изтръгна знамето от десницата на стареца.
"Примирие!"- присви очи Рашид..."Раята иска мир. Сама ли се втурна да прави бунтове?..."
Беше сигурен, че има друга намеса в този метеж, в този заговор срещу властта на Падишаха. Че сигурно бе пълна църквата с помощници от Русия и само Аллах знаеше колко са.
Очите на старците чакаха решението му... И някак смирено, но гордо го гледаха. Сякаш бяха уверени, че до края на империята остава много малко.
Рашид паша направи знак, обърна коня си и се отдалечи.
Старците се поколебаха за миг и тръгнаха наобратно. След няколко крачки куршумите ги повалиха в гръб.
- Няма го, няма го Христо, сестро. Моят Христо!- Магдалена не спираше да се взира в масивните врати на храма, де приемаха всеки оцелял бунтовник.
- Сто и шестнадесет сме въоръжените.- Разнесе се мъжки глас.
През партирчето* до сами реката един момък влезе в храма, държейки в ръката си къс хартия.
- От Рашид паша е...- Прошепна с пресъхнало гърло. - Иска да се предадем, обещава да пощади живота ни.
Пукотевицата отвън избухна с нова сила.
- Аз на поробител не вярвам.- Извиси се нечий глас.
След миг един тътен срути част от покрива на църквата.
Бе толкова близо смъртта, че животът вече нямаше значение.
Райна придърпа сестра си и сякаш спря да диша...В едно с нея.
Сред детските писъци, молитвите и стенанията на старците един мъж извади револвера си.
Притискайки се до сестра си, Магдалена вдигна поглед. Позна го. Спас, търговецът, де имаше най- хубавата невеста, Гюрга. Като насън я видя как коленичи пред него. После чу изстрелите.
Паднаха първом в нозете на Гюрга безжизнените тела на рожбите им Георги и Димитър, Иван, Йорданка и Галина. Накрая падна тя...После Ягода- милата племенница на Спас.
- Брате!- Простена до него сестра му Люляна и коленичи. След нея подви нозе Николина, другата му свидна сестрица.
Връз всички падна Спас...
- Бачо*! - Вдигна поглед Магдалена,
отскубна се от прегръдката на сестра си и с мъка пропълзя напред.
Сви сред труповете и коленичи, притвори очи...Не усети нищо...Затърси душата ѝ топлите длани на Христо.
До иконостаса, подвила колене пред непознатия кундурджия от Пловдив младата му невеста молеше :
- Нека да съм първа, Кочо...Да не гледат майчините ми очи...
Побутна момиченцето зад гърба си и се прекръсти...Първият изстрел отне живота на младата жена. Миг след това мъжът напъха дулото на револвера в гърлото на детето... Сякаш птиче с отрязани крилца момиченцето потрепери и падна връз майчината си гръд. Третият куршум отне живота на една девойка, де молитвено търсеше смъртта пред безчестието, дето идеше. Накрая легна Кочо...
Като жътвени снопи падаха младите тела на жени, деца и мъже, избрали гибелта пред робството и униженията, запазили честта си, непредали вярата си.
И някак чисти и светли гледаха очите им вечните сводове на храма, къде волна над тях се рееше само свободата.
Налудничаво се взираше в изтерзаните погледи край себе си Райна, коленичила сред съсиреците кръв, притиснала към гърдите си безжизненото тяло на сестра си.
До нея майки целуваха за последно рожбите си, с треперещи ръце увиваха вървите на престилките си около вратлета им...Други стискаха главиците им между коленете си. После се изправяха с мъка, налудничави, полудели, обезумели... Сенки, де с все сила заблъскваха главите си в здравите зидове на храма, посрещайки смъртта.
Дим изпълни черквата, а от стените
мълчаливо гледаха благите очи на светците, изпръскани с християнска кръв. И сякаш заплакаха. С алени сълзи, в едно с мъчениците...
След минути масивните врати на храма увиснаха на пантите си.
Рашид паша направи знак на идещите подире му да спрат и пристъпи напред.
Всички адове на земята бяха виждали очите му...Само този на Перущица не бяха!
Сред стенания и кръв някакво дете проплака... До сами портите едно пеленаче бе впило устици в гръдта на мъртвата си майка.
Народ от сенки...Камари от трупове, сред които оцелелите стискаха безжизнените тела на ближните си. Угасващи очи на старци, вперени за последно в мълчаливите икони... Гяурки без поглед, де бездиханно лежаха до мъртвите си рожби, редом с мъжете си, що още държаха револверите и камите.
Курбан! Кървав курбан!...За нещо над живота... За свободата, израсла в умовете на раята, в сърцето на един жилав и непобедим народ.
Вдигна поглед...Тъй високи бяха сводовете на храма. Тъй вечни. Тъй неразрушими...
" Трябва достатъчно дълго да си бил роб, за да проумееш, че животът е безсмислен без свобода, без вяра!"
Рашид паша сведе очи*...
" Не можеш да победиш смъртта!"
- Тихо, сине! Тихо, моя свидна рожбо!- Жената* плъзна длан по личицето на новороденото и вдигна взор към небето. Край нея вятърът зашумя в буките, носейки мириса на разруха и смърт от пепелищата на Перущица.
Прекръсти се и прошепна:
- Още малко, чедо! Още много малко остава до свободата!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Табия-укрепление, окоп
*Девойките и момичетата отрязват косите си и се обличат с мъжки дрехи, за да заблудят обсадилите Перущица турци в числеността на защитниците ѝ.
*Петър Бонев- Учител, съратник на Левски, участвал редом с него в Първата Българска легия. Ръководител на защитата на Перущица.
*"Кървавото писмо"
*Кундурджия(тур.)- обущар
* Мито Данов, Рангел Аракчиев
* Дядо Стамен Кърмов
*Партирче- малка вратичка
*В саможертвения акт 23- ма мъже от Перущица избират смъртта- на близките си и своята, на всеки, който който не иска да попадне жив в ръцете на поробителя.
*При вида на станалото в църквата
" Свети Архангел Михаил" Рашид паша пощадява живота на оцелелите.
* Невестата на даскал Петър Бонев успява да се спаси в покрайнините на Перущица и ражда син. Дава му името на съпруга си- Петър.
© Ивита Все права защищены