31 dic 2008, 18:53

"Кой?"

  Prosa
1.8K 0 5

Вече не знам на кого да вярвам, дори приятелите от хора се превърнаха в критици...
Защо ли се впрягам, всички на този свят са егоисти и лицемери.
На кого да разчитам, след като всички зад гърба ми говорят с мръсни езици?
От сърце му се усмихваш, a той дали добро кътче в себе си ще намери?!
Да ти се усмихне, да те подкрепи, с теб да го боли?
Рядкост са такива хора в днешно време, на много малко за чуждата болка им дреме.
Аз ли? Свикнах да ме боли, защото няма от кой да получа подкрепа.
Много удари съм понасял, но и аз такива съм нанасял.
За добро или за зло, вече е сторено, няма как времето да върнем назад.
Само лоши спомени и мисли са останали в главата ми...
Кой ще ми помогне? Кой ще свали тежестта от раменете ми?
Кой отново ще стопли сърцето ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Карамански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен можеш да разчиташ..!! Винаги и за всичко! (h)
  • Страхотно е! И е вярно, че в днешно време хората, на които можеш да разчиташ се броят на пръсти..
    Браво, много ми харесват произведенията ти.. Продължавай все така! Поздрави!
  • Все ще се намери някой, уверявам те От личен опит ти казвам - нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат :/
  • Браво Ивчо, време беше.. Знай че, не всички твои приятели са ти критици. Не приемай тяхната загриженост като критика, макар и малко на борй, ние те Обичаме такъв какъвто си. Дарявам ти безброй прегръдки дано усетиш в тях поне мъничко топлина... И хей.. усмихни се!!!
  • Ти!!! На днешно време няма на кой да разчиташ.Знам как се чувстваш, изпитала съм го на гърба си. Усмихни се! Нова Година - Нов Късмет! Туковиш утре светът станал малко по-добър

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...