Вече не знам на кого да вярвам, дори приятелите от хора се превърнаха в критици...
Защо ли се впрягам, всички на този свят са егоисти и лицемери.
На кого да разчитам, след като всички зад гърба ми говорят с мръсни езици?
От сърце му се усмихваш, a той дали добро кътче в себе си ще намери?!
Да ти се усмихне, да те подкрепи, с теб да го боли?
Рядкост са такива хора в днешно време, на много малко за чуждата болка им дреме.
Аз ли? Свикнах да ме боли, защото няма от кой да получа подкрепа.
Много удари съм понасял, но и аз такива съм нанасял.
За добро или за зло, вече е сторено, няма как времето да върнем назад.
Само лоши спомени и мисли са останали в главата ми...
Кой ще ми помогне? Кой ще свали тежестта от раменете ми?
Кой отново ще стопли сърцето ми...
© Иво Карамански All rights reserved.