31.12.2008 г., 18:53

"Кой?"

1.8K 0 5

Вече не знам на кого да вярвам, дори приятелите от хора се превърнаха в критици...
Защо ли се впрягам, всички на този свят са егоисти и лицемери.
На кого да разчитам, след като всички зад гърба ми говорят с мръсни езици?
От сърце му се усмихваш, a той дали добро кътче в себе си ще намери?!
Да ти се усмихне, да те подкрепи, с теб да го боли?
Рядкост са такива хора в днешно време, на много малко за чуждата болка им дреме.
Аз ли? Свикнах да ме боли, защото няма от кой да получа подкрепа.
Много удари съм понасял, но и аз такива съм нанасял.
За добро или за зло, вече е сторено, няма как времето да върнем назад.
Само лоши спомени и мисли са останали в главата ми...
Кой ще ми помогне? Кой ще свали тежестта от раменете ми?
Кой отново ще стопли сърцето ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Карамански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен можеш да разчиташ..!! Винаги и за всичко! (h)
  • Страхотно е! И е вярно, че в днешно време хората, на които можеш да разчиташ се броят на пръсти..
    Браво, много ми харесват произведенията ти.. Продължавай все така! Поздрави!
  • Все ще се намери някой, уверявам те От личен опит ти казвам - нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат :/
  • Браво Ивчо, време беше.. Знай че, не всички твои приятели са ти критици. Не приемай тяхната загриженост като критика, макар и малко на борй, ние те Обичаме такъв какъвто си. Дарявам ти безброй прегръдки дано усетиш в тях поне мъничко топлина... И хей.. усмихни се!!!
  • Ти!!! На днешно време няма на кой да разчиташ.Знам как се чувстваш, изпитала съм го на гърба си. Усмихни се! Нова Година - Нов Късмет! Туковиш утре светът станал малко по-добър

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...