Не знаят още… Ама ще ги научи… И ще разберат – кой е Марин…

Тъп народ, тъп. Толкова години, а не научиха кой е Марин. Че и сега не знаят и не щат да знаят. Що години, откак се пенсионира – обаче… Тъпи!

Още в училище го подминаваха. Отиде да играе с тях футбол – не го щат. Или го слагат да стои като стълб на вратата. Ха се обади – ха получи зверски поглед, а понякога и един по врата.

В училище също го пренебрегваха. Даскалите не го изчакваха добре да помисли, а веднага вдигаха някой друг. И наглият вдигнат изпява това, което Марин се сеща, че е можело да каже. Ако знае…

После родата помогна малко. Усетиха май какъв е Марин. И го настаниха в града. Ама къде? В осеменителната станция. Като общ работник. Което не пречеше да се представя за началство там. При запознанство с градски моми, небрежно отронваше – „Началник склад“. Обаче, градските моми го пренебрегваха – дай им на тях учени, високи, здрави, умеещи да ги разсмиват нахалници. Които небрежно отместваха с рамо Марин и вместо него поемаха нежните момичешки ръце…

отместваха с рамо Марин и вместо него поемаха нежните момичешки ръце…

А един даже го наряза пред сами щерката на градския партиен секретар. Взе да го разпитва – уж с интерес: какво е това „началник на склад“? Командва приборите и съдинките ли, строява посудата и прави проверка, изнася им политбеседи ли? А непослушните изкарва на маршировка?

Марин с подобни простаци не се занимава. Щото ония и бият. При това – винаги…

Както го напердаши един комшия. Бе, нарежда му Марин какво да направи, та да освежи градинката пред блока, оня взе лопата и дава друга на Марин. Да копаели??? Марин е човек с интелект, простите да се занимават с простия труд. Той е свършил основното, трудното – определил е задачите, посочил е целите, дал е сигнал за работа…

И оня го светна… Беше се приготвил да хвърля Марин по стълбището, ами добре, че друг комшия го спря. При това с гадно подхилване – не щял да чисти стълбите от боклуци…

А друг някакъв му се опери заради песа си. Извеждаше го на разходка сутрин към осем часа. Баш когато Марин се излежава и мисли дали да отиде до пазара и провери днешните цени, или първо да мине през супера.

Та оня пес точно тогава се разлайваше. По часовник.

Марин спря комшията и, гледайки го нейде във врата – онзи беше две глави по.-висок, му каза, че трябва да извежда кучето в девет. И чу смайващото: „Марине, ще ти кажа нещо изненадващо. Хич, ама хич не ми пука за спането ти. Спазвам закона – а ти не ме интересуваш. Разбра ли?“.

И случайно го настъпи и с двата крака.

Марин замълча. Едно, че трудно се говори, когато 120 килограма са се отпуснали върху мазолите. И, второ… Бе, не му се ядеше бой сега точно.

А иначе – с хората се спогаждаше. Даже се беше оженил. Ами… Жената… Каквото останало… Но истинска жена: кротка, работна, смятаща го за свръхчовек, подчиняваща се, одобряваща всичките му намерения и планове. При това единствената с такова отношение – другите не го и слушаха.

Даже някаква му рече: „Марине, цял живот слуга си бил, слуга и ще си останеш…“

Тя ще каже…

А после Марин остана сам. Жена му почина. Беше му много тежко – кому сега да показва кой е?

Сложи й некролог на входната врата на блока. Единственият некролог там. То, вярно – на всеки етаж имаше починали, все възрастни хора живееха. Но бяха наслагали некролозите по вратите си или до тях. А след време тъжните украси изчезваха, животът си вървеше.

Некрологът на жена му беше единственият на голямата врата. Нарочно го сложи. Щото – кому да известява там? Той го знаеше, съкооператорите бяха научили…

Обаче – да видят кой е Марин!

Първият некролог беше обикновен – черно-бял. Беше объркан още, не се сети. После поръча нов. Цветен! С голяма снимка, привличащ вниманието отдалеч. Затова се дразнеше, когато няколко дни по-късно забеляза, че комшиите влизат или излизат, без да поглеждат некролога. Ама хич! Гледаха към малкото табло до вратата, където се слагаха съобщения от ВиК или някакви реклами. А некролога подминаваха…

Мръсници!

Трябва да измисли нещо, та да зяпнат. Да им покаже кой е Марин…

И пак се опита да се замисли…

Все още неправилно мислене -https://wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9869