Причина да напиша долните редове, бе чутото вчера за случка през годината. Повтарям - през годината, а не по време на Коледните празници. Искам да я разкажа накратко. И след това ще отговоря на споделеното от вас, като коментари за друго произведение. Надявам се, че още тук ще има хора, които ще преминат към друга творба в сайта. Напълно нормално е и ще го приветствам искрено. Това е и прекрасен начин написаното от мен да не нарани неволно нечие его. И отново да се появят отбранителни коментари. Без значение е дали по някакъв начин те ще навяват асоциации към принципа «Гузен, негонен бяга», «Тоя ли се намери да ми каже, що не се погледне сам»  или някой друг от нашето ежедневие. Абсолютно е без значение. Поне за мен. Защото ми показват едно единствено нещо - не са пожелали да разберат написаното и са поели по пътя на най-малкото съпротивление. Ето и какво ме подбуди да напиша всичко по-долу.  

Късен следобяд в Халите. На един мъж направи впечатление, че жена бе приседнала пред два плика с покупки на стълбите за втория етаж. Изглеждаше, че очаква някого. Но не бе така. След 10-тина минути време, достатъчно да се купи хляб, мъжът отново мина оттам. Тя седеше спокойно, но видимо още по-отпусната. Оказа се нищо съществено. Пристъп на ниско кръвно и умора. Най-простата и деликатна помощ бе да изпият заедно нещо ободрително. Докато двамата пиеха кафе за повишаване на

кръвното налягане, тя сподели следното.

Това лято е била застанала в аптека, която е известна с по-нормалните си цени, броейки парите си. Към нея се приближил един добре облечен мъж на около 50 години. Попитал я защо го прави. Тя обяснила, че трябва да купи лекарства, но е длъжна да реши кои от тях сега, а кои - изобщо да не купува. Един от предписаните медикаменти е липсвал в аптеката и не са знаели, кога ще го получат. Мъжът поискал рецептата. Отишъл на гишето. След малко подал на жената лекарствата, без да вземе от нейните левчета, заедно със своята визитна  картичка и думите:

- Госпожо, ако утре по обяд отидете на този адрес, там ще получите всичко, което търсите. Аз имам фармацевтична фирма и зная как да Ви осигуря онова, което не произвеждаме. Само елате. Ще ви чакат. Не се безпокойте за парите.

Жената отишла на адреса от картичката в уговореното време. Оказало се личното жилище на господина. Била посрещната любезно от неговата съпруга. Получила абсолютно всички лекарства в количества, достатъчни за лечението. Пари не са и взели. Нещо повече - съпругата настояла при нужда жената да и позвънява, а тя самата може да донесе необходимите лекарства със своята кола.

Трябваше да видите лицето на жената, докато разправяше този случай. Не очаквайте щастлив край. Тя само е благодарила на съпругата на този господин и повече не е пожелала да ги безпокои. За каквото и да било. Било и е страшно неудобно. Но завърши с думите, че вече вярва в съществуване на добри хора около нея. За да не правя реклама, няма да спомена името на господина. Но ми се иска да подчертая - той прави добро не по случай някакъв празник. Прави го на непознати хора. Защото на близки, роднини и познати - това всеки го прави или поне прави вид,че иска да направи. Особено при последните. Той е направил и е бил готов да продължи да го прави, без да очаква нищо в замяна. Казано по друг начин - той постъпва, все едно е Коледа.

А сега е време да напиша и някои впечатления от коментариите към «Коледата приключи. Забравете». Бих желал да благодаря на всички, които ми написаха в личната поща, но не се появиха официално в сайта. БЛАГОДАРЯ ВИ... Разбирам защо пожелахте да постъпите така. Затова не споменавам и имена.

Няма да обсъждам и първосигналната реакция на уважавани от много хора, включително и от мен, автори. Ще е глупаво от моя страна. А такива имаше. И по повод на засегнато его, и като опити за изместване на темата. Изобщо всичко друго, но не и коментар по същество, породен след размисъл по повдигнатите въпроси. По този повод вече писах в самото начало на материала. Спирам. Ние сме хора различни и приемам подобно поведение. На мен такова поведение не ми пречи. Ако преча с моето - това не е мой проблем. Но ще отбележа следното - известни са случаи на автори с повече от един псевдоним. Какво именно е гадното в случая? Провокацията към обществените навици? Или нещо друго? Да съм преписвал чужди мисли? Да съм употребявал епитети или писал вулгарни текстове? Аз съм прост инженер и не разбирам всичко. Не съм и чел много. Не мисля, че това е порок. Нали така? Но може би не е и недостатък? Е, аз имам недостатъци. Например, не търпя да влагат в устата ми мнения, позиции, дори думи, които нито съм произнасял, нито съм мислил да го сторя. Стремя се да използвам и точни понятия. Но вместо да споря - казвам кратко и ясно, какво мисля.

Маги, Никол, Христо, БЛАГОДАРЯ! Виждам, че сте ме разбрали.  

Дейзи, специално БЛАГОДАРЯ за коментара. Военните имат една тактика, изразяваща се в предизвикване на огъня върху самия себе си, за да се постигне определен резултат. Но не всеки може да го извърши. Без да нараня отново нечие самолюбие или да се сметне за самохвалство, мога да заявя, че аз го правя. Аз вървя често срещу вятъра не от самоцел. А защото подобно поведение понякога заставя околните да се замислят, защо този човек постъпва така. Дали в даден случай неговото поведение не е вярното решение? Вместо онова - колективното. Не очаквам да бъда разбран от всички. Но по-ясно не мога да го кажа. Все пак човек е мислещо същество! И само една забележка. В думата критика няма нищо срамно. Въпреки, че някои подскачат като ужилени при нейното произнасяне. Но такива са обикновено велики личности, лесно предвидими и се радват на всенародната любов. Докато аз съм обикновен човек. Затова, Дейзи, моля те, в своите коментари към мен, не се стеснявай да използваш думата критика. Аз съм скрил своето Его някъде толкова дълбоко, че вече не зная, къде се намира. Затова от много години се мъча да изобретя огледало, в което да се виждам от всички страни. Но още не успявам. Още повече, че, Дейзи, именно критическите коментари помагат на развитието. А към примерите в твоето мнение бих добавил още един особено фрапиращ. Никой правителствен чиновник, президент, министър-председател, депутат и т.н. не мисли как изглежда при раздаване на коледните подаръци или по време на специално организираните абитуриентски балове за сираци в очите на онези, които знаят: Още същата година ЗАКОНЪТ ще ги изхвърли от домовете за сираци на улицата. Поради навършване на пълнолетие... А именно тези народни избранници притежават властта да променят нещата...

Мая, не мога да коментирам. Много те уважавам като личност и творец. Ти си име в литературните сайтове и пишеш прекрасно.  Мога да отбележа само едно - умората от работата и, вероятно, полетът на творческата ти фантазия в момента, са попречили да разбереш, че и като ВТ и като sailor изказвам една и съща позиция. Т.е. никой не спори сам със себе си. Още не съм на тази възраст! Мисля и постъпвам напълно разумно, макар и неприемливо за много стандартно мислещи хора. Ако не вярваш, че няма спор между двете мнения - дай ги за анализ на психолог. Аз съм учил малко и зная, какво ще ти отговорят. Останалото е мълчание, защото и двамата разбираме, другият какво е казал. Поне така смятам.

Джейни, много се зарадвах, че си отделила не само време да го прочетеш, но си се връщала няколко пъти. БЛАГОДАРЯ ТИ! Аз не зная какво точно от написаното не си разбрала. Ако желаеш - нека да продължим в личната поща. Тук мога да кажа само едно. Навярно ще ти помогне написаното от Цвети - Flo. Тя е изразила много кратко и образно онова, което бе в главата ми, докато пишех. И което пожелах да изразя откровено и достатъчно рязко за да се превърне в дразнител за мисловен процес. Ако го бях завоалирал, нямаше да има същото въздействие.

Найдене, останах шокиран от твоя коментар. Много, много рядко в разделите за проза и поезия се появат подобни мнения. Кратки, пределно ясни и нещо повече. Не просто критичен коментар, но и веднага с конкретно колегиално предложение. Защото „критиците" обикновено не постъпват по този начин, а само изказват мнение. Аз приемам онова, което предлагаш. Но трябва да ме разбереш и ти - ако редактирам тук „огледа", вместо „изгледа", следващите читатели, ако някога се появят такива, няма да оценят стойността на твоето предложевие. Но аз вече го отредактирах в комютъра си и в още един сайт. Лично моето мнение е, че такива мнения обогатяват. БЛАГОДАРЯ ТИ! До този момент подобен род, тласкащи напред авторското развитие, коментари наблюдавах при статиите, есетата и фотографиите. Затова много се радвам там да препрочитам коментариите на каминет, например. А в разделите за проза и поезия - не си спомням да е често срещано явление.

Цвети (Flo), мога да кажа само: БЛАГОДАРЯ! Твоето мнение е особено ценно за мен. Защото твоето поколение, поколението на моите деца се нуждаят от този поглед към хората около нас. А не от закостенялото, по едни или други причини, светоусещане и следване на догми в поведението. БЛАГОДАРЯ ТИ! И ще подчертая, правотата на християнската библия, в която пише „Устами младенца глаголет истина". Най-младата по възраст, но не и по разум сред прокоментиралите, се изрази най-ясно. Дори по-ясно и от мен. Бъди щастлива и разбирана докрай от хората около теб! БЛАГОДАРЯ ТИ още веднъж!

Вече е време да изразя своята признателност на малцината, които са прочели горното. Аз няма да коментирам ничие мнение по написаното по-горе и към „Коледата приключи. Забравете!" Нито ще коментирам мненията, които може би някой ще напиша под тези редове. Ако бъдат прочетени. Ако бъда разбран. Ако някой напише... За мен въпросът е приключен. За останалите - не зная...