Коледен подарък
„Тиха нощ, свята нощ…“ – гърчеха се някакви на екрана. И той се гърчеше. Но не от песен. Макар до този момент да му се струваше, че всичко е песен. И танц, но това после, по пътя към тоалетната…
А песента на масата беше класическа – коледна. Свински пържоли, с тях нещо постно – картофена салата, после риба с майонеза, зелева салата, месно руло, млечна салата, наденички, зелена салата…
Нормална демокрация – равенство между вярата и лакомията. А в чест на новоявилия се Бог – сочно червено вино след пускащата цънки кехлибарена сливовица…
Е, лошото беше, че цялото това трапезно богатство трябваше да бъде пометено от него. От сам юнак на масата…
А мислеше да са петима. Петимата братя, както се наричаха довреме. В един вход живееха, в едно училище учеха, после даже на едно място започнаха работа.
И ги разделиха жените…
Не, той нямаше намеса в това. За него всички жени бяха еднакви – какви разлики може да се намерят в тъмното?
Обаче… Обаче, приятелчетата взеха, че намериха някакви разлики. И се ожениха. Един след друг – за половин година с компанията беше свършено.
Не, виждаха се често. Обикновено след работа. Все на крак, все на глътка, все бързешком… И той след минути оставаше сам край масата, гледайки със състрадание излизащите от заведението приятели, които се опитваха едновременно да пръскат одеколон в устата си и да забърсват раменете – да не се е лепнал нечий косъм, който после да им служи като мост към Ада…
И тая Коледа…
Уж се разбраха, всички бяха курназ, всички наперени – „У дома петел кукурига…“ И всички петли се оказаха в тенджерата за супа…
Затова сега беше сам. И в кухнята, и в трапезарията, и край обилно обсипаната с манджи маса, и в тоалетната, където това обилие го закара почти на бегом.
Тъкмо се канеше да си пусне някой запис с момичета, чието морално състояние беше обнадеждаващо, а социалната отговорност слаба и крехка, когато на вратата се позвъни.
В очите му блесна искра. Ха де – някой е излъгал годзилата си и е пристигнал като истински мъж за истински празник?
С размах отвори вратата и застина…
Голяма, розовобузеста, със зейнала в очакване уста, къдрава, синеока… Надуваема гумена кукла…
– Ъ?
– Може ли да вляза? – пророни видялата какво ли не алена уста.
– Ъъъъ…
Успя само да се отмести. То… Каквото ще става – да става, ама барем баба Сийка отсреща да не види, че после… Модерна баба беше, от година се беше изтренирала да снима с телефона, че и клипчета да прави с посрещането и изпращането на краткотрайните му посетителки. А после обсъждаха видяното в кварталния клюкарски пункт, находящ се на стратегическата пейка пред блока…
Люлеейки се върху понеслите какво ли не разтегливи нозе, куклата влезе.
– Аз съм подарък – представи се тя.
– Ъ?
– Подарък… От дяд Омраз… Братовчед на дядо Коледа и дядо Мраз…
Тия не бяха в компанията им, ама какво ли не ставаше по Коледа.
Куклата стигна до трапезарията, седна и сгъна неопитните си в това действие крака. После взе с огъващи се пръсти чашка с ракия и я ливна в гърлото. След което се покашля – изненадана от необичайния нов вкус.
– И сега… Какво? – промълви той шашардисан.
– Ми – какво? Каквото трябва… Не се стряскай – Коледа е, всичко е необичайно – шишковците са на постно, жените вярват в любовта, мъжете искат семейство, политиците живеят с морал…
Не издържа. Взе бутилката. Опъна огромна глътка и се закашля. По брадичката му потече зехтин. Поне смаза малко гласа си…
– Подарък – от кого?
– От дяд Омраз, нали ти казах… За теб… Лично…
– И ще останеш тук?
Куклата въздъхна. Сега би трябвало да запали цигара, но правилата за безопасност не го позволяваха. Все пак – синтетична…
– Да, защо не… Така и така сменяш жените, така и така не помниш коя каква е, така и така в тъмното, викаш, разлика няма…
– Има!
– Нима? И в какво?
Той се замисли. Наистина – в какво? Барем да беше запомнил имена, та поне по имената да ги различава…
Куклата се наведе, загреба от майонезата и я метна в устата. Все нови вкусови усещания. Разбра, че това ще е вечер на непознатото. Ето – откога не беше седяла така, с прибрани крака и понякога затваряна уста…
– Не може!!! – викна той…
– Защо?
– Ама ти си кукла…
Тя се усмихна.
– Кукла съм. Каквато ти искаше. Но дяд Омраз реши да те възнагради богато… Я чуй…
Навън ехтяха коледни камбанки…
– Отвори, де… Не чуваш ли звънеца… Идват…
– Кои? – с пресъхнала уста каза той и си помисли, че трябваше още два гълтока зехтин да поеме, щото така на сухо…
– Колежките и колегите от сексшопа…
– Коииии… – изви се гласът му като на току-що разделил се с неколедните камбанки готов евнух.
– Колежките… И колегите… Покани ги. И внимавай – води ги колегата от витрината, оня, дето му викат Кита Голиат…
Тя се облегна и, все пак, запали цигарата. От жегата ли, от искрицата ли – буууумммм…
След десетина минути той се освести. По тавана, добре познат на бившата кукла, висяха налепени гумени парченца, на вратата някой бясно звънеше, далеч навън се чуваха камбанки и сирени…
Отвори.
Баба Сийка.
-. Бе, ти на Коледа с фойерверки ли се кефиш? Какво си се разгърмял?
И посочи към ъгъла на площадката:
– А това там? За мой Герги ми спомня… Мъжко… Вече забравих какво е. При нас на пейката идва един бай Пешо, ама той отдавна не помни мъж ли е… Я, баби, аз да го взема туй. Да поразчистя, пък и за украса… Коледен подарък…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Весело! Поздрави, много ми хареса! Весела Коледа и мнооого подаръци!
-
Благодаря, Гавраиле!
-
Различен за това интересен.
Поздрав от мен! -
Върнато.
Обяснение.
Преди години - когото бяхме двайсетинагодишни, очарователно глупави и самовлюбени, направихме оригинален подарък на един от компанията. На сватбата му връчихме надувна кукла - докарана чак от Сърбия.
Обаче, никога не сме си представяли, че сме единствените "умници", страшно оригинални, неповторими. Камо ли да искаме невежеството и самочувствието ни да бъдат патентовани.
Бяхме достатъчно образовани, за да разбираме, че това, което тепърва откриваме, отдавна хората го знаят. Не изпаднахме в положението на оня китаец, който през 50-те години слязъл от планината с изобретен от него дървен велосипед и припаднал, когато видял автомобилите.
Късният пубертет държи някои и след пенсия. Приятно състояние, но времето би трябвало да лекува. В края на краищата, с вирнат нос рискуваш да се спънеш в долния праг, с наведена глрава - да се издрънчиш в горния. Но това си е лична психиатрия и не ми се намесва в хорската безгранична ограниченост. -
Трябва ли да се трие творбата, заради едно, доколкото разбирам от стоящите коментари, несправедливо обвинение?
-
Е, ако човек гледа отгоре надолу с вирнат нос - няма нищо да види.
И тук - блок! -
Благодаря, Безжичен!
Малко надолу има линк към разказа.
До Сенд.
би ли ми спестил посещенията си?
Подпали димка, всичко е опушено, благодаря! -
Не знам за какво става въпрос, защото вече го няма тук. Някои твои работи много съм харесвал, други не толкова. И съм се опитвал да го кажа и да се аргументирам. Но това, което чета в коментарите, че като че ли има някакво обвинение в открадване на идея. Това е безумно тъпо, неграмотно и комплексарско. Нека си спомним Бърнард Шоу за ябълката и идеите. Така че моето предложение, ако го приемаш, не им обръщай внимание. Ти си изявен автор, с много интересни произведения. Продължи.да пишеш тук, моля. А на злонамерените не можеш да им затвориш устите - та те оплюват Нютън, Айнщайн, че нас ли обикновените няма да оплюят. Много важно (в компания го казвам много по-цветисто). Пиши и публикувай. Интересно е.
-
От коментарите не можах да схвана кой кого в какво обвинява, но разказа ми хареса. А и доколкото знам по българските традиции, кавга на празник не се брои...
-
Благодаря, Красе, Елдер!
Но не съм го включвал изобщо. Не участвам в конкурси - състезавам се само срещу себе си. Защото няма друг подходящ - с такава спортна злоба, неотстъпчивост, инат, проклетия, последователност. Пък и съм си в една категория. И - най-учудващото - винаги печеля.
П.П. Елдер... Имаше датски център нападател. Висок, як, стрелец От там ли? -
Много оригинално написано, нагиздено с цялата твоя богата изразност, Генек - Прочетох го на един дъх и според мен това е страхотен Коледен подарък! Е, не е поезия, разбирам... затова си го махнал от конкурса
-
Пепи, сродна душо! Умрях от смях! Само така!
-
пп
😅! 😅! 😅! мс!
Наде, лятото някакъв испанец го санкционирали на плажа и му забранили да води приятелката си - надуваема кукла! 😅!
аз пък се възползвах от идеята на тука прочетеното и ми се прииска и мен да ме окрадат... ама чакам още в "Чакащи", понеже всички коментатори ме вдъхновихте, но ви заявявам, че ако щете и колективен иск срещу мен после да заведете, ще се оттегля, ама друг път! Като ми купи тате колело! -
Благодаря, Пепи!
https://genekinfoblog.wordpress.com/2019/12/06/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%8a%d0%ba/ -
Идея? Какво значение има идеята, значение има пресъздаването ѝ!
Я го върни ПАК, ако обичаш, да прочета и аз крайъгълния камък, че пусто любопитство... -
Благодаря, Лиа, Красе, адаш!
И пак благодаря!
П.П. Ако някой много се интересува - има го в блога ми. Адресът е при предната творба. Е, ако някой не претендира и за нея... -
Някой открадна Коледния подарък
-
Нищо не разбрах, или по-точно, не искам да разбирам. Изпуснал съм прекалено много, и не ми достигат данни за анализ. Но усещам пак, че лошият дух върлува.
Адаш, това с оттеглянето, сякаш не си го казвал!
Има няколко творци, които лично мен ме впечатляват тук, единият си ти!
Жалко е, че от теми, които би трябвало да усмихват, и дефакто са творчески усмивки и реверанси, се съшиват грозни призраци.
Това ще кажа! -
Тц,пак съм закъсняла,... Самодивката ми си е казала, каквото мисля и аз...За протокола,Старши , остави ги да хапят,, то това си е най- лесно, та напоследък все наблюдавам чудното явление от хора, да се превръщат в насекоми, та от вида на кръвопиещите ... Извинете ме за включването,но аз си казвам мнението върху горният текст.
Що се отнася до идеите, ами то няма нищо ново под слънцето,стига обаче прочита да е различен...Така де, то Америка няма да я откриваме сто пъти. А иначе, който има претенции си има хора към, които да се обърне,че да се изясни кой, каква големина му е "литературата".
Апропо, никакво оттегляне Старши! Знам , че не си от тия "примък- отмък". -
Се, се...
Бог прощава, защото има цяла Вечност да чака осмисляне от страна на... Някои.
Аз нямам толкова време.
Просто бръснах и поразчистих. -
Не се!
-
Спрях. Но се налага да обърсвам оклепано от всякакви.
-
Сенсей, мъдър си. Спри, моля те!
-
Оценка 3, неуважаема, е прекалено висока за Вас. "СлучЕя", "Дядо мраз" и т.н. полуграмотности на претенциозна основа.
Пак препоръчвам - върнете се... Е, не в пети, в трети клас като начало е добре, опитайте да мислите - не е трудно, ще видите, ако се осмелите, а после лейте скудоумия.
И - помолих ви да не цапате под писаното от моя милост.
Благодаря! -
Това беше, меко казано удар под кръста, който опорочи цялата идея. Творчески души, извисени... И дребнави...Жалко!
-
Благодаря за разрешението!
Ще се постарая повече да не използвам оригинални идеи, никому никога не хрумвали. -
С удоволствие няма да забележа!
-
Благодаря, Надя!
Госпожо! Хайде да не си играем на невинни първолачета, а? Натвърдът е ясен.
Елементарно - и свинското, и телешкото са месо. Майсторите знаят - различно. В момента чета и сравнявам "Спартак" на Джованьоли и Фаст. Една епоха, един герой, коренно различно излагане на събитията и атмосферата. Учи се в пети, максимум в шести клас.
Спирам комуникацията!
Моля, подминавайте името ми, госпожо! -
Кой тук говори за кражби? От "Хаотични бълнувания" и "Ти ли беше", се "роди" моето стихотворение. Ти, сенсей го разказа по твоя си, уж хумористичен начин...И какво по-хубаво от това? Усмихвайте се, приятели- това е нашия начин да ви подарим по една искричка. Проблемите си ги имате, както и ние...
-
Благодаря, Мариана, адаш и, все пак, Искра!
Искра, ако намекваш нещо си - виж коментарите към стихотворението вчера. Идеи не се крадат - може да се открадне текст. А идеята е хубава и подсказа някои неща не само на мен.
Та - напразно вчера и днес си чела, извинявай! -
Ба си каръка - даже не можа да я тества :"
Поздравявам те 😋
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Весели празници!