24 nov 2012, 13:04

Коледна приказка 

  Prosa » Cuentos y obras para niños
1075 0 0
3 мин за четене

    

     Бъдни вечер. Това беше онази прекрасна и благословена нощ, когато в далечното и малко градче Витлеем някога се бе родил Младенецът Христос. Днес, 2000 години по-късно, същият трепет, който е горял тогава в сърцата на пастирите и мъдреците, поднесли Му първи своите дарове, отново беше завладял душите на хората, припомняйки им за този свещен миг.

 

     И през тази година пухкавият бял сняг беше покрил със своята нежна пелена земята. Всичко наоколо беше толкова чисто и светло. Луната, като в огледало, отразяваше в снега своето засмяно румено лице, а хиляди звездички бяха обсипали безкрайното тъмно небе, блещукайки сред огромната бездна, подобно на малки светулки.

     Дали една от тях пък не е пътеводната светлинка, отвела древните мъдреци при люлката на Божественото Дете!? Всичко бе толкова приказно, заредено с вълшебство, любов и надежда. В далечината се чуваха песни на коледари. Те посещават всеки дом, оставяйки в него добро настроение и своите пожелания за здраве, мир и сполука.

 

     Вкъщи, срещу топлата камина, в която огънят игриво танцува своя магически танц, дарявайки с усещане за уют, бяха седнали Геро със своите майка, татко и малката му сестричка. Трапезата им беше отрупана с вкусни постни ястия, които майка му специално беше приготвила за този чуден празник. Пред домашната им иконка на Младенеца и Неговата Майка весело играеше пламъчето на кандилцето, напомнящо за светлото вълшебство на тази дивна Рождественска нощ. Ето че глъчката от песните на коледарската дружина скоро огласи и Геровия дом. Майка му бързо напълни пъстрите им чантички с краваи, сушени плодове и различни други лакомства, докато те изнасяха прекрасния си репертоар и с  благодарност ги изпрати, за да продължават благородното си дело и да сгряват сърцата на хората с песните си в мразовитата зимна нощ.

 

 

       Внезапно една от звездичките ярко заблестя и по лъчите ù долетя тайнствената шейна на Дядо Коледа, теглена от неговите буйни елени. Шейната спря точно пред дома на Геро и пред вратата величествено се изправи добрият старец, нарамил своя тежък чувал с подаръци за послушните деца. Геро и сестричката му го очакваха с огромно нетърпение и веднага се втурнаха към вратата да посрещнат желания си гост. С цялото си великолепие той влезе в дома им. Пурпурната му мантия блестеше като рубин, отразяващ лъчите на слънцето, което скоро ще се пробуди за своето ново годишно пътешествие по небето. Ослепителната му бяла брада меко се разпиляваше върху пурпура, подобно на пухкавия бял сняг, покрил земята наоколо. Малко преди това двете деца бяха украсили своята елхичка, която сега весело грееше под пламъчетата на свещичките и ослепителния блясък на коледните играчки. Дядо Коледа, доволен от тяхното старание  с обич, ги погали по главичките.

 

      Ето, най-после той дойде и в техния дом, за да зарадва Геро и неговата малка сестричка с говорящата кукла, за която тя отдавна си мечтаеше, и със замъка на вълшебствата, за който Геро го беше помолил в писмото си. Щастливи от неговото пристигане, двете дечица радостно запяха коледни песнички на добрия старец.  Заиграха се  кръшни хорца и ръченици. Дядо Коледа също беше щастлив от срещата си с тях. Той извади от чувала си мечтаната красива кукла, която беше донесъл от своята далечна родина на сестричката на Геро и ласкаво ù я подаде. Малкото момиченце с радост притисна към себе си скъпоценната придобивка с нежните си ръчички и побягна, за да си играе весело с новата си играчка. Дойде редът на огромен пакет, в който джуджетата грижливо бяха опаковали „Вълшебния замък”, който Дядо Коледа тържествено подаде на Геро, заръчвайки му и за в бъдеще да съхрани своето най ценно и несметно богатство – доброто си сърце . Развълнувано, момченцето го пое от ръцете му и на мига го отвори.

 

     Ненадейно обичаният гост като чуден приказен сън изчезна от погледите на всички. Геро погледна през прозореца навън и видя, че шейната и елените също вече ги няма. Той остана с бленувания и дългоочакван подарък в ръце и веднага си пожела здраве, щастие и любов за цялото си семейство, защото този замък имаше свойството да изпълнява всяко добро желание. И вярвам, че пожеланието му отново ще се сбъдне, защото го поиска с цялото си сърце, а и защото на Рождество

    Христово стават чудеса.

 

© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??