Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се отразяваше в провисналата коледна украса. Беше тихо и пусто. Хората отдавна се бяха прибрали по домовете си в очакване на Коледа.
Стоил, шофьорът, се пресегна и бавно запали поредната цигара. Вдиша дълбоко дима и бавно го изпусна.
- Какво, старши, нещо си недоволен?- наруши тишината Емо.
- Ба!- беше краткият отговор на колегата му и мълчанието отново се настани между двамата.
Стоил и Емо бяха колеги от четири години. И въпреки че прекарваха доста време заедно, рядко си говореха и то най- вече по работа. Може би и за това се разбираха добре. Личната информация, която си споделяха, беше оскъдна. Рядко се впускаха в обсъждане на личния си живот, още по-малко този на колегите.
Тази година им се ...