Коледно парти

Коледно парти
Фестивал на коледния разказ

Хубаво е да има празници! Още по-хубаво е да се събереш с приятели! А най-хубаво е в Откровения!!!
В Културен дом „Красно село” - София се събрахме много малко хора по повод награждаването на победителите в конкурса за коледен разказ и есе. Нямаше нито един от всичките 19 творци.
Мая Попова и Георги Колев бяха приготвили наградите и ни посрещаха с усмивка. Станислав Пенев от журито беше написал кратка реч. Разбрахме кои са победителите и ги аплодирахме. Мая предложи това да се превърне в традиция. Щом разбрах, веднагически започнах да подкупвам журито. Догодина хич не пишете, уважаеми откровенци. Аз ще взема първа, втора и трета награда. Даже срещу подкуп ми обещаха и специалната награда за цялостно творчество. И не защото съм стара, а защото си платих. Нямало корупция, да бе!
Емил Ангелов ни представи своята книга „Секс, любов и убийства” и на всеки подари по една. С това започнаха коледните подаръци. Людмила Игнатова го последва на сцената и също ни подари своята книжка с поезия „Небесен хляб”. Тук е мястото да споделя, че моята библиотека е пълна с ваши книги. Щастливка съм, че чета автори, които познавам лично. За които знам, че освен отлични творци, са и прекрасни хора. Невероятен късмет имам с всички вас!!!
След официалната част се преместихме в заведението отсреща. Мая се беше погрижила да намери уютно заведение в близост до културния дом.
И какво се оказа? В заведението дойдоха повече хора, отколкото... Дали откровенци са повече по веселата част? Не, оказа се, че повечето хора са били на работа, а в пиковия час е излишно да казваме за задръстванията. Така че - извинени сте!
С кого да започна? За да не започвам всяко изречение с „щастлива съм”, ще го напиша само веднъж. Иначе ще стане много дълго и кой ще го чете.
Щастлива съм, че бях с вас!!! Изкарах си повече от чудесно. Може и да се повторя, но трябва. Всяка среща е по-хубава от предишната. Е, те за това не ги пропускам. Искам да видя накъде по-хубаво бе.
Щом се настанихме и и вдигнахме първата наздравица. Вълшебница ни раздаде от баницата, която беше направила с много любов за нас. За всеки имаше късметче. Това повдигна настроението. Цял ден е приготвяла за нас... обич. Заедно с Вальо Йорданов са творили пожелания, които са в рими и носят настроение. Така че, Вальо, ти беше с нас, пихме за твое здраве и ти благодарим. Зарадвахте ни. Ако са ти горели ушите - от нас е и с добро.
Понеже баницата беше голяма, изтеглихме късметчета и за някои от вас, които по една или друга причина не присъствахте. И така, докато баницата свърши.
Аз изтеглих късметче за мен и за Люси. Кой ме би през устата да ги чета по реда на наричане? На мен ми хареса късметчето на Люска и ако бях си замълчала, щях да ги разменя, но нали все бързам... Моят късмет е: ”Няма как, на теб се пада най-прекрасната награда – здраве, щастие, мечти и любовник с пари.” На Люси – „Нов живот е отреден за тебе, пада ти се да дондуркаш бебе... Твое или не, е все едно, помисли за бебешко легло!” Така ми се иска още едно внуче и от малкия син докато съм по-млада... Но айде, има време. То пък на Люси и е рано за любовник, а на мен сега ми е баш тамън. Нали съм истинска жена, искам всичко и веднага. Но да не сме егоисти, нека има и за другите, та и за нас. Жоро изтегли късметче за Романтик. „Добър късмет сега улучи – пада ти се здраве и благополучие!” Мая за Мариники – „Нека през Новата година да си срещнеш ти любим, да си гукате във рима, пък да станете и трима!” Кирето получи – „Най-красивата награда днес на тебе ти се пада, ще се сбъдне твоята мечта да си имаш собствена кола!” Веднага седнах до него и той обеща да ме повози. Много съм креативна. Да не се бърка с лицемерна и пресметлива!
„Ще се радваш на любов прекрасна, с бурни нощи – пламенни и страстни. От целувки и от ласки изобилие и любов в леглото – до безсилие!” Това го изтегли Злати за Мери. Админ – „С чар и красота - несравнима ще блестиш през цялата година!” Веднага ти се сбъдна! Гледахме те в сутрешния блок на btv. Неотразим си!!! Мая – „За тоз късмет ще кажем „Браво!” , че ще се радваш на желязно здраве!” Бих добавила - и популярност. Като те гледах по телевизора, ти сякаш всеки ден даваш интервюта по различни медии. Поздравления и прегръдки! Продължавай, можеш! Злати – „Нека през Новата година всяко зло да те отмине. От здраве да пращиш и сила и да спечелиш чудна вила!” Нали се сещате, че веднага седнах до нея. Я ако вилата й е в Ница?! Защо да не се сприятелиме? Петя – „Много поводи за наздравици и големи подаръци, веселби и купони и успехи милиони!” Креми – „Честити и успешни ще са дните! Късмет и здраве ще те следват по петите!” Пенко не си даде късметчето, било си за него. Седнал нашият хубавец между две хубави жени и един усмихнат... Чак да му завидиш.
Обаче имам предложение. Още някой трябва да ми помага да репортерствам, защото ще пропусна хората, които бяха на другия край на масата. А не защото съм на години и не помня. Ако не ми помагате, трябва да ми купите ролкови кънки, за да летя от единия до другия край на партитата. Така ще намаля алкохола и няма да имам целулит. Моля, помогнете все пак!
Продължавам с баниците с късмети. Кирето стана и, придружен от мен и Злати, почерпи с приготвената от него „домашна е, нали!” баница. Той беше моят кавалер на вечерта.
- Момченце, само да ти се сбъдне пожеланието, няма да се отървеш от мен. И без това сме съседи, ще има да ме возиш. А в твоята компания ми е приятно, ти само се усмихваш и дори не ме прекъсваш като някои...
Имахме представител от морето – златната Нели, която ни зареди с топлината на лятото. Имахме нужда в студената вечер. Аннавлад – нежна и усмихната, Нина, този път много секси. Моят Кондор с неизменната си китара и няколко акорда за настроение. Тома, който събра очичките на сервитьорката с поръчката си. Много нетрадиционна. Ще започна като теб и аз да поръчвам, интересен си ми, браво на теб! Анна, дето доказа, че и жената е Човек. По-хубава от предния път. Седеше срещу мен нагримирана и една такава усмихната, чак мен ме зарази. Много усмихнати това откровенци, браво!!! Моята слабост Ники и приказната Алиса, обичам ви бе, хора!
Пихме и за наградените. Ей, така и не се научих да завиждам! То вече ми е късно, пък и по-добре е да се радваш на успехите на приятелите си. И така - първо място за Пер, второ - за Дечева и трето за Анна Йорданова. Всички участници получават грамоти. Честито! Плакетите са направени от Петър Пехливанов и Красита. Благодарим им.
Подозирам, че аз ви влияя положително на всички ви. Защото... знаете, че ще ви опиша баш както си требе и...
Криси миналия път беше добре, но сега беше се постарала да изглежда още по. Прическа, грим, как да не я забележа?! И усмихната и личи, че й е хубаво сред нас. Абе, аз като ви повтарям, че усмивката е заразна, вие не ми вярвате. Просто идвайте на срещите и ще се убедите. Маргото, о, Хенри и неговото момиче Мартина.
Всички се чувствахме като сред най-близките си хора. Като едно голямо, щастливо и задружно семейство. Нали на празници се събираш с хората, които обичаш. Така направихме и ние.
Весели празници на всички!
Благодарим ти от сърце, Жоре, че ни събра! Дори не подозираш какво добро дело си извършил, а си толкова млад.
Да продължа все пак. Масата в заведението се оказа безразмерна. Идваха хора и все се намираше място. Еластична се оказа и колата на Мая. Голям късмет извадих аз. Наложи ми се да седна в Жорето. И точно преди да потеглим, извиках:
- Жоро, не ме хапи по ухото!
Всички като на забавен каданс се обърнаха към нас... Минута, две и колата избухна в смях. Какво да правя като обичам интригите. И жълтите страници. Той не ме ухапа, а така ми се искаше, но старост-нерадост. Ех, само малко да бях по-млада...
Вече ми липсвате!
Кога е другата среща?