Позагледах я, изглеждаше спокойна жена, е с малко тъжни очи, но какво пък детството  ми да не беше много весело та да се смее над детски истории за омазани лица с петмез или рев за обелени при игра колене.

- А ти сигурно си имала  елха като дете , а  сега не видях , то пералня, работно място де и елха...- попитах 

- Не, и аз не си спомням  - отговори с треперящ глас

Посмръкна някак си по детски, поразтърка носле.

- Искаш ли  днес да се поровим в миналото си, а утре да се опитаме да  го забравим и помечтаем за бъдещето - предложи тя

- Да, така и трябва да бъде, макар че винаги въртим-сучим и се връщаме към миналото

- Слушай тогава - с тъжна нотка на гласа си промълви - За разлика  от теб, аз не познавам майка си, баща си даже и на снимка, нямала съм баба и дядо, брат или сестра,... сама на този свят. В тежки моменти все си спомням думите на някаква леля от социалните домове  ''Хрантутници, майките ви са ви изпикали и ви довлякли тук, ние да си блъскаме главите и здравето. Нали сте деца на любовта, къде е тая  любов...'' Да Петьо, аз съм израсла по домове, сиропиталища и подобни заведения. Преди няколко години разбрах част от истината. Открих чрез питане жена, която е работила като детегледачка  в '' Дом майка и дете '', вече възрастна жена, която не си спомня подробности, имена, или може би такива са били нарежданията едно време, да се пази тайна. Тя ми довери, че майка ми ме оставила в дома, сега дали е заплакала или просто е оставила някаква непотребна вещ, онази жена не си спомня. Ежегодно са отглеждали по 30-40 деца, някои от тях са осиновявани, други израсли в дома. Спомня си, че майка ми била студентка, обикновенно момиче, по-скоро грозноватичко, грубичка, отколкото финна и изискана. Думите й били '' Дано ти бъдеш по-умна и щастлива от мен '', но как се е казвала, от къде е била не помни.

За разлика от другите деца не съм била ревлива, по-скоро тихичка, приела съдбата си. Идвали осиновители, но никой не ми  е обръщал внимание, не съм ги впечетлила с нищо. Едва три годишна, семейство на средна възраст, които нямали деца , ме взели. Смътно  си спомням тези хора, тогава може би съм имала всичко. Преди да ме осиновят, в дома ме кръстили Гана, на някаква леля, която тогава излизала в пенсия

а онова семейсво ме прекръстили на Гергана, дали от Гергана кротко агънце, или за благозвучност вероятно. Помня, че имах  моя стая, моя кукла. Но, след някави медицински процедури осиновителката ми забременяла и ме връщат обратно в дома с една чанта дрехи и обувки и куклата,  с мотив, че съм сърдечно болна и те чакат своя бебе. Какво да се задълбочавам имали ли са право да ме върнат или не. Нова обстановка, нови хора, единствената ми утеха бе куклата и да плача. Вече бях голяма и разбирах всичко което недоволно мърмореха лелите ''  Ето, това е онова болнавото дето пак ни го натресоха, имали сме да теглим...'' или '' Ама наистина е болно, само реве, то ако е било читаво хората нямаше да ни го върнат...''. Навсякъде бях с куклата си, а когато ми бе мъчно за нещо, разговарях с нея. Зимно време палеха  печка на дърва и въглища, по осем момиченца в една стая. Имаше една  отвратителна леля, сега мога да я нарека отвратителна селяндурка, дебела, кривокрака, обиждаше ни, биеше ни и всички се страхувахме от нея. Като изкомандва крещейки '' Всички в леглатаа'', имаш не повче от 10-15секунди да се шмугнеш под одеалото. Аз се засуетих покрай Лили, така се казваше куклата ми, първо слагах нея да спи, после лягах и аз. Оная ме видя, разкрещя се, издърпа Лили от ръцете ми, най-безцеремонно откъсна глаата й, краката, ръцете и ги хвърли в печката... Тогава съм й казала '' Лельо, няма ли да я боли в огъня '', а тя '' Всички сте за там ''.

Разплаках се. Дали съм плакала цяла нощ, но като че ли съм  изплакала всичките си сълзи. От тогава не помня да съм плакала, ни от лошо , ни от хубаво, сълзите ми сякаш пресъхнаха.

Харесаха ме друго семейство, повече мазни, отколкото любезни, но аз не ги харесах, сякаш в дома ми беше по-хубаво заедно с другите деца,  Макар и малки  животът  ни бе научил на някои дребни  хитрости. Даваха време за общуване с евентуалните  осиновители. Тогава им казах, аз съм болнаво дете, бях осиновена, но ме върнаха, защо и вас да разочаровам. Мазните избягаха..

Вече ни подготвяха за сиропитаището, тогава дочух, че леля Лата, така се казваше онази детегледачка, разпалвала огън в къщи си с парчета полиетилен, и едно полуразстопено парче се лепнало на  лицето й, а друго по ръката и била цялата в белези от изгореното.

В сиропиталището започнахме да учим да четем, пишем, смятаме. Радвахме се повече ако ни похвалят, че четем, пишем , смятаме, отколкото на подарени износени и протрити  блузка или панталонки, жилетчица, обувки.

А знаеш ли как разбирахме, че е някакъв празник, даваха  ни по полувин блокче марципан или една вафла ''Боровец'' в станиол.

Вече бяхме големи деца и нямаше мераклии за осиновители. В седми клас докараха отнякъде момиченце, което говореше перфектно  немски и завалено български, и с него всички  хорово започнахме да учим немски.

Отново ни преместиха в друг дом, вече бяхме в осми клас и започнах да учим шев и кройка в СПТУ,живеехме в пансиона. Когато бяхме на стаж, разни лелки ни даваха дрешки от децата си, някои дрехи преправяхме за нас, други давахме на по-дребничките, симбиоза един вид.

Завърших, ами сега. За света знаех само от книгите и пътя от пансиона до училище и шивашката фирма и обратно. Дадоха ни личните карти Гергана Иванова Иванова и диплома на същото име. Тогава се търсеха шивачки, започнах в тази фирма и заради факта, че имаше работническо общежитие и стол. Бях щастлива, имам здраве, имам работа и подслон , и храна

А знаеш ли ли кога за пръв път видях морето,...вече работех, 19 годишна, на една работническа екскурзия, да ти кажа честно, не ме впечатли особенно. Тогава по-отраканите момичета ни учеха на любов,  да взимаме  противозачатъчни, да преудолеем срама от гинекологични прегледи.  Мдаа, може би  вече 19-20 годишна  правих любов с момче, също не ме впечатли, нямаше нищо общо с любовта дето е по филмите или по книгите.  

Запознах се с добро момче в курса по немски език, поне нещо полезно да направя за себе си. Вероятно и двамата бяхме хлътнали един за друг, признах му всичко , защо да го научава от други хора. Близо година бяхме приятели, нямахме тайни помежду си.

Казал на техните, те поискаха да се запознаем. Виждаш не съм някоя неземна красавица, но с нови дрешки, грим, малко прическа, все пак хващах око, както се казва. Всичко вървеше гладко, но както навсякъде се интересуват и кои са родителите ти, къде работят и т.н.. Запазиха самообладание когато и на тях разказах истината. Знам, истината навсякъде боли., но не е ли по-добре да я кажеш навреме.

Леко, полеко взаимоотношенията ни охладняха, разделихме се.

Исках да плача, но бяха пресъхнали сълзите ми, исках да крещя от болка, но нямах глас. Това ли било истинската любов, разочарование и от нея. Значи ли, че любовта е там където имаш някаква изгода, обикновено материална.

Взех първо и второ ниво немски, завърших и '' Гьоте институт '', от там ме насочиха за компютърна грамотност с Уиндоус на немски. После изкарах и категория  С за возилата, е по-скъпичко е, и вече по втория начин взех и категория Де. Е платих таксата, че уж съм била таксиметров шофьор на микробус. Имаше и други жени за изпит категория Де, но по-голяма част заминаваха за Испания, макар и дума испански да не знаят, а две за Германия. Те охотно ми додоха адреса на TRANSco, Намерих я, хората написали какво търсят,  какви документи са необходими, преводи, заверки. Влезнах и попитах  секретарката '' А жени търсите ли, иначе отговарям на всички условия''

'' Да, но предпочитаме мъже, ето ви телефона на фирмата в Германия, попитайте директно ''

На дргия ден се обадх, изглежда улучих фрау Хелга Крафт '' Да, оставете необхпдимите документи в офиса ни, ще ви потърсим''

 Но аз мога и лично да ви ги донеса, защо да ви ангажирам, не отстъпвах.

'' Добре, ще ви пусна адреса и локация ''

Приготвих преводи на всички удостоверения и като Тома неверни, отивам в българския  офис да проверя адрес, локация, бяха точни.

Лека несигурност ме обзе, аз из  България не съм ходила, а съм тръгнала за Германия. Друг глас ми казваше,'' Защо учи немски, имаш категория, имаш пари, обменяй в евро, на самолета и готово, ако ти хареса ще останеш, ако не ти хареса пак, тук няма кой да плаче за теб ''.

И заминах. Фрау  Крафт ме изслуша, прегледа документите и разговорът продължи на немски

'' И аз като теб на младини бях такава бурна и непокорна, но колкото и да се мъчеше животът да ме постави на колене, не успя. Не мога да ви пусна отначало сама да пътувате, не трябва да ви прикрепям към непознат мъж, все пак са мъже, какво ще кажете за работа в пералня, само за фирмено облекло,сега ще я откриваме, и хигиенистка на външни бани и тоалетни. Месечната ви заплата ще бъде 2500 евро, с осигуровки в България на минимална заплата...''

Фрау Крафт, благодаря, вие преценявате,... кога започвам, бях радостна, щастлива, успях.

'' Та вие вече започнахте, позвъни някъде , Елате при мен ако обичате ''

Влезе наперена госпожа с пола, риза с вратовръзка и сако,  като ония от германските филми

'' Това е фрау Елза комендант, бихте ли показали на новата служителка,... и избои всичко. И да не забравя, трябва да предупредите всички да се отнасят сериозно към новата  госпожица, същото се отнася и за вас, фрау Гергана ''

И започнах, вече осма, не девета година. Отначало и аз ползвах зимна 15 дневна отпуска и 15 дни лятна.Не познавах никого в България, седмица бях на  минерални бани, 3-4 дни на хотел и обратно. Една зима нещо се надигна в мен, реших и посетих '' Дом майка и дете'' където бях израсла, представих се на Директорката и казах, че искам да даря нови дрешки, пелени, памперси  за децата.

А тя веднага'' Трябва лична карта за да ви издадем Удостоверение за дарител '', ами напишете Анонимен дарител и дайде ваш служител да  вземе необходимото, аз ще го платя, даже няма и да го пипам. Ей, голямото дарение 600 лева, та да ме разнасят после'' израсла тук, а сега дарява ''. 

          Почти едновремено и двамата посегнахме към чашите си. Гергана я повдигна на нивото на очите си и погледна през нея. Дали искаше да види един по-различен  свят.

следва............