„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.”
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че вече е един след полунощ. В дома всички господари спяха, из стаите сновяха лъчите на охранителните сензори. Господарите се страхуваха когато спяха, затова използваха различни по вид системи, с които да пазят съня си. Единствения шум в дома идваше от тихия работен режим на въздухопречиствателите и тук-там някоя всмуквана прашинка улавяше за кратко искра от лунната светлина.
К-100 беше нов модел, отскоро пуснат на пазара, но вече присъстващ в много домове. Изглеждаше почти като човек, с много по-меки черти от преходните модели роботи, покритието му бе от бяла синтетична кожа, но върхът на дизайнерите бяха наситено сините очи, които програматора му караше да премигват на равни интервали и да създа ...