Септември дойде, а с него лятото си тръгна. Моят първи септември, в който аз бездействам. Моят, любимият септември, които идва и води рождения ми ден. Моят септември с тихия дъжд, с вкуса на узряло грозде, с разбъркания ми летен гардероб, с разбърканите ми мисли и чувства. Здравей, септември, с теб така си приличаме. Понякога сме слънчеви и топли, обичаме всички, раздаваме слънце и топлина на целия свят. На следващия ден, сме вглъбени и объркани, пръскваме тъга и миришем на прогнили листа, прогнили сме от мисли и чувства. Такива сме, мили ми септември.
Искаш ли да ти разкажа за мечтите си, септември? Искаш ли да ти споделя молитвите си, септември? Когато бях малка, мечтаех да променя света. Мечтаех наедро, мечтаех извън себе си, мечтаех да спасявам човешки животи и знаех, че един ден ще ми се наложи да го правя. За това постъпих в редиците на Червения кръст. Там се подготвях за момента, в които ще спася някого и ще сбъдна мечтата си. В крайна сметка, спасих себе си, занимавах превъзбуд ...