Компот със сол

Йордан се прибра късно вечерта и запали изкуственото осветление. Изтегна се на дивана и си отвори любимата бира в метална опаковка. Беше се уморил от безкрайните служебни интриги и сега притвори очи, изключен от заобикалящото го.

Точно срещу него, подпряно на едно краче, стоеше един красив кактус , наклонил бодли към Йордан, раздираше тишината между двамата под прав ъгъл.

Йордан не владееше езика на цветята и затова рядко се сещаше да полее цветето. Затова пък, всеки път като тръгваше за работа му казваше "Чао" и хлопваше тежката входна врата. 

Тази идилия се беше установила откакто Йордан получи кактуса за един рожден ден от една жена, която  срещна в един рейс. 

Жената изглеждаше точната и с кактус. Йордан го прие и забрави за него, докато един ден иглите му го убодоха по лакътя, когато си отваряше любимата бира...

Йордан се замисли дали да го изпсува или да го полее - надделя второто и така кактусът се сдоби с ценни капки живот за пръв път от няколко месеца. Това му подейства ободряващо и той реши да се отблагодари на Йордан .

В следващите седмици една пъпка се появи на кактуса и скоро се подаде мил и нежен цветец. Цетенцето Йордан забеляза, когато спряха тока и трябваше пипнешком да търси свещ и огън, а това доведе до ново убождане от кактуса-майка.

Щом съзря цветеца, Йордан се усмихна мило и няколко минути изпита ново чувство , необяснимо за него.  Чувството го изпълваше и го напъваше да върши добри дела и за Йордан това усещане беше странно. 

Изведнъж се присети, че може би цветецът ще се освежи с вода и тутакси го поля . Топлина обля тялото му... Сякаш някой го прегърна...

- странна работа - измърмори Йордан - този кактус все едно е жив...

После се замисли. В домът му нямаше нищо друго живо освен кактусът. 

От години Йордан обитаваше ергенския си дом самичък. Всичко му беше в ред, както си го нагласяваше. Всяка вещ резонираше на егоизма му и стоеше на мястото си, готова да защити господаря си от всяка нахалница решила да го посети. 

Йордан беше опитвал да внесе жена в своя свят, обаче това се оказа сизифов труд и в един момент той се отказа. За какво му беше да се напъва да си слага вериги, когато можеше да си поръча най- прекрасното тяло само срещу 30 сребърника. Пък и нямаше да губи време да се гласи, да си купува нови дрехи и тн. Накратко - практичността роди у него желанието да спре с безмислените опити и да се фокусира върху кариерата си. В крайна сметка тя му носеше пари и му даваше ниво, а жените засега му връзваха ръцете. Как да бродира така? 

Всичко се беше наредило идеално. Остана само един спомен да го мъчи. 

Спомен за едни 10 рози, увити в целофан. Тия пусти рози не му излизаха от главата . Появяваха се в сънищата му, изскачаха на рождения му ден, моряха го, когато си взимаше душ. 

С две думи - 10 рози живееха живот паралелно с неговия. Това го вбесяваше, защото той знаеше, че не е виновен. Розите бяха подарък, който той купи от бакалницата. Направи го с чисто сърце, а сега те Го преследваха. 

Йордан сви устни в мъченическа гримаса. Нещо се случваше в живота му. Нещо ново напираше с все сила да нахлуе в скромния ергенски свят и той с всички сили крепеше входната порта да не поддаде. 

Кактусът, сякаш доловил Йордановия инат, опъна листенцата на младия цвят и пусна леко ухание. Йордан отпиваше от бирата и тактуваше нервно с десния си крак - "Тия рози, тия рози ... Защо му трябваше да ги купува... Ето че усеща дори уханието им..." - не спираха да кръжът мислите му.

Изведнъж Йордан рязко се изправи.  Краката му се олюляха от внезапния му порив. Той присви очи и точно тогава грейна Нейната усмивка- усмивка на Царица. 

- Ах, значи ето къде бил трънът- рече си Йордан и решително отвори вратата. Свеж въздух нахлу в помещението и подказа за един друг живот. Йордан въздъхна дълбоко, погледна кактуса, усмихна се победно и този път не каза "чао". Врата се затвори след него и тихите му стъпки загатнаха за стръмния път, по който пое. 

Кактусът помръдна едва забележимо с едно бодилче, а после намести цветенцето си по средата.  В ергенския дом на Йордан тази вечер се бе родила усмивката. Една усмивка в компот със сол.