Йордан се прибра късно вечерта и запали изкуственото осветление. Изтегна се на дивана и си отвори любимата бира в метална опаковка. Беше се уморил от безкрайните служебни интриги и сега притвори очи, изключен от заобикалящото го.
Точно срещу него, подпряно на едно краче, стоеше един красив кактус , наклонил бодли към Йордан, раздираше тишината между двамата под прав ъгъл.
Йордан не владееше езика на цветята и затова рядко се сещаше да полее цветето. Затова пък, всеки път като тръгваше за работа му казваше "Чао" и хлопваше тежката входна врата.
Тази идилия се беше установила откакто Йордан получи кактуса за един рожден ден от една жена, която срещна в един рейс.
Жената изглеждаше точната и с кактус. Йордан го прие и забрави за него, докато един ден иглите му го убодоха по лакътя, когато си отваряше любимата бира...
Йордан се замисли дали да го изпсува или да го полее - надделя второто и така кактусът се сдоби с ценни капки живот за пръв път от няколко месеца. Това му подейства ободряващ ...