3 abr 2014, 11:07

Комшийката Сийка

  Prosa » De humor
1.3K 0 15
2 мин за четене

Комшийката Сийка

 

   Имам се скришно хоби, ама на вас ще го кажа: през ваканцията изчуквам частно надгробни надписи. Не го правя за пари, а ей тъй, щото има нещо вечно в туй: човекът си заминал, а надписът останал, тъй я? Правил съм ги всякакви, и вдлъбнати и изпъкнали, но такъв като днешният не съм изчуквал.
   Седя се аз под навеса и таман довършвам един изпъкнал профил на гургулица върху чисто нов мермер камък и са хлопна вратника. Гледам силна-вилна в двора ми    Стрина Гина от долната махала. Ставам да я срещна, а тя издалече:
- Даскале, при тебе ида щот си тертиплия и най-паче щото си широко скроен. И да не си посмял да ме върнеш, да не та обадя на данъчните!
- Чакай ма, Гино, кой се е споминал?
- Комшийката Сийка щеше, ама моичкият скри всичко остро – изблещи ми се Стрина   Гина и продължи да нарежда, почти запенена от ярост: - На мене камък ще правиш, приживе си го искам и толкоз!
- Да ни си болнава на умирачка нещо, Стрино – загрижено запитах.
- Не съм аз, ама в гроба ша ме вкара таз мойта комшийка, Сийка! Няма живот на една ограда с нея, няма-а-а-а – проточи го, къде като на песен, къде като на плач Стрина Гина.
- Е, чак пък толкова – току се вместих аз, а тя набрала скорост, продължи в същата тоналност:
- Чудото ù нийде го няма-а-а-а: мушмулите ми през комшулука бере-е-е, два роя пчели ми привлече-е-е, същите кат мойте пердета си окачи-и-и, а кога е моичкият навънка-а-а, турга си късия сукман и все огъзена къде нас копае... Ще се мре, даскале-е-е, ше се мре-е-е, ами тук, под тази гарга, на тоз мермер камек надпис искам!
„Бре-е-е, думам се на мене си аз, чалдисала се е хептен горката, ама нали рече да съм широко скроен и плаши с данъчните, ще пиша”, а и думам наяве:
- Имаш ли нещо наум за надписа или аз да го измисля?
- А-а-а, надписа си е от мен, той е най-важният. Запиши си го, щото точ-точ го искам:


„На тоя свет, от мене нищо не остана,
ама и от комшийката Сийка нема да остане!"
 




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...