Комшийката Сийка
Комшийката Сийка
Имам се скришно хоби, ама на вас ще го кажа: през ваканцията изчуквам частно надгробни надписи. Не го правя за пари, а ей тъй, щото има нещо вечно в туй: човекът си заминал, а надписът останал, тъй я? Правил съм ги всякакви, и вдлъбнати и изпъкнали, но такъв като днешният не съм изчуквал.
Седя се аз под навеса и таман довършвам един изпъкнал профил на гургулица върху чисто нов мермер камък и са хлопна вратника. Гледам силна-вилна в двора ми Стрина Гина от долната махала. Ставам да я срещна, а тя издалече:
- Даскале, при тебе ида щот си тертиплия и най-паче щото си широко скроен. И да не си посмял да ме върнеш, да не та обадя на данъчните!
- Чакай ма, Гино, кой се е споминал?
- Комшийката Сийка щеше, ама моичкият скри всичко остро – изблещи ми се Стрина Гина и продължи да нарежда, почти запенена от ярост: - На мене камък ще правиш, приживе си го искам и толкоз!
- Да ни си болнава на умирачка нещо, Стрино – загрижено запитах.
- Не съм аз, ама в гроба ша ме вкара таз мойта комшийка, Сийка! Няма живот на една ограда с нея, няма-а-а-а – проточи го, къде като на песен, къде като на плач Стрина Гина.
- Е, чак пък толкова – току се вместих аз, а тя набрала скорост, продължи в същата тоналност:
- Чудото ù нийде го няма-а-а-а: мушмулите ми през комшулука бере-е-е, два роя пчели ми привлече-е-е, същите кат мойте пердета си окачи-и-и, а кога е моичкият навънка-а-а, турга си късия сукман и все огъзена къде нас копае... Ще се мре, даскале-е-е, ше се мре-е-е, ами тук, под тази гарга, на тоз мермер камек надпис искам!
„Бре-е-е, думам се на мене си аз, чалдисала се е хептен горката, ама нали рече да съм широко скроен и плаши с данъчните, ще пиша”, а и думам наяве:
- Имаш ли нещо наум за надписа или аз да го измисля?
- А-а-а, надписа си е от мен, той е най-важният. Запиши си го, щото точ-точ го искам:
„На тоя свет, от мене нищо не остана,
ама и от комшийката Сийка нема да остане!"
© Лордли Милордов All rights reserved.
