Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг:
- Дай да запалим и да ти кажа какво стана.
Припалихме. Придърпа надълго, пухна няколко кълбета, впери очи в мен. Приведи се и съвсем тихичко вика:
- От мен да знаеш, никога, ама никога, за нищо да не посягаш на дете. Дете можеш само да го помилваш и да му се радваш.
Гледам го с недоумение.
- Какво е станало бе, комшу?
- Оня ден, стана. Отзад зад тебе, в двора на комшията ти. Изгоря сеното. Разпищяха се, наскачахме, тичаме да гасим.
- Успяхте ли да го изгасите? ...