Августовската нощ прикриваше двете фигури, които явно бяха забравили морал и задръжки, и впити един в друг стояха по средата на улицата. Нямаше никакво значение дали ще пречат на някого, дали ще липсват на някого.
Светът за тях се поместваше в този миг. Непредвиден. Жадуван.
Устните не изричаха нито дума, защото очите говореха вместо тях.
Отстрани погледнато се чукаха на улицата като кучета, но за тях това беше любов.
А тя не признаваше място и време.
Той си мислеше, че е успял да извлече и открадне цветовете от сивото ежедневие, а тя – сърцето му.
А дали животът отдавна не беше взел части и от двамата, за да може с извратеното си чувство за хумор да ги събира на едно?
За малко, разбира се.
© Милен Милотинов Todos los derechos reservados