3 dic 2010, 18:06

Край в началото

900 0 4
1 мин за четене

 

                                                                   В НАЧАЛОТО

 

                                                                     Година 3003  

 

 

Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе постлала вечен килим, а водата направо извираше от сърцевината на планетата. Плесента, прокрадвайки се върху каменната пирамида, докосваше кристалното огледало, изправено пред нея, сякаш опитвайки се да я защити. Открих там едно странно същество, което бе запечатало върху себе си една трагична история. Позволявайки ми да погледна през него, изпитах ужас от разкриващите се картини...

Представяйки себе си като ИЗГУБЕНИ ДУШИ свърза съзнанието ми със същността си, показвайки смисъла му на съществуване. Когато завърши делото, според което бе създадено, прехвърли енергията си върху мен, оставайки след себе си една малка пирамида. Гледах  я в ръцете си, въртейки небрежно цифрите, движещи се във всички посоки. Напомняха ми на загадка от миналото, или може би знак от бъдещето.

В обърканата ми глава се въртеше един-единствен въпрос.

,,Кой друг би оставил душата си да бъде изгубена?’’...                                                                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...