3 дек. 2010 г., 18:06

Край в началото

902 0 4
1 мин за четене

 

                                                                   В НАЧАЛОТО

 

                                                                     Година 3003  

 

 

Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе постлала вечен килим, а водата направо извираше от сърцевината на планетата. Плесента, прокрадвайки се върху каменната пирамида, докосваше кристалното огледало, изправено пред нея, сякаш опитвайки се да я защити. Открих там едно странно същество, което бе запечатало върху себе си една трагична история. Позволявайки ми да погледна през него, изпитах ужас от разкриващите се картини...

Представяйки себе си като ИЗГУБЕНИ ДУШИ свърза съзнанието ми със същността си, показвайки смисъла му на съществуване. Когато завърши делото, според което бе създадено, прехвърли енергията си върху мен, оставайки след себе си една малка пирамида. Гледах  я в ръцете си, въртейки небрежно цифрите, движещи се във всички посоки. Напомняха ми на загадка от миналото, или може би знак от бъдещето.

В обърканата ми глава се въртеше един-единствен въпрос.

,,Кой друг би оставил душата си да бъде изгубена?’’...                                                                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...