Имало едно време едно корнишонче. Това корнишонче имало двама братя и три сестри. То самото било мъж. Корнишончето много обичало своето семейство. Неговите майка и бащи (тук уточняваме, че корнишончето разполагало със няколко бащи, поради причини, които ще изясним по-късно в нашата история) също отвръщали на чувствата му. Те били краставици големи по душа и впечатляващи по размер и свойства, сорт „Гергана”.
Това задружно и голямо семейство краставичоци един ден излязло на задружна разходка във местната доматена градинка. Бащите се движели най-отпред, за да предпазват семейството от разгневени домати. На втора линия се движели братята и самото корнишонче от плът и кръв. Най-накрая били майката и сестрите на смелото корнишонче. Те навлезли в дебрите на тайнствената и опасна доматена градина. Изведнъж от близкия доматен кол се хвърлил домат-нинджа. Въпросният домат бил яростен и със зелена превръзка над своето ляво око. Малкото корнишонче извикало „мамо, пират, пират”. Майката се възмутила от глупостта на своя син и си направила сепуко. Нинджата от своя страна се шашардисала от видяното и побегнала към доматения парник, където смятала да търси убежище от своите нападатели. Корнишончето яростно тръгнало да гони домата по лехата. Не изминало и 7 краставични левги дължина и се спънало във един патладжан. Патладжанът от своя страна бил стар и сприхав чичко. Той изсумтял и се възмутил за пореден път от младото спъващо се поколение. Корнишончето побързало да се извини на своя събрат, но се оказало, че той е вече фатално и необратимо мъртъв.
Изведнъж група домати, вероятно масажисти, се запътили към корнишончето, което давало вид на еврейско корнишонче. Корнишончето се подплашило и като един селямсъзин тръгнало да потичва, вместо да поздрави доматките, но намерило един камък и решило, че трябва да го използва във своята свещена битка. Корнишончето грабнало камъка и го използвало за самозащита. Навсякъде се разхвърчели семки и червена доматена слуз. Баба Йорданка се възползвала от настаналата суматоха и направила лютеница за своя син Бакалчо. Лютеницата, разбира се, била домашна, тъй като била направена в дома на Баба Йорданка, който ù бил наследство от нейния баща, чичо Петър.
Един ден Бакалчо се върнал у дома след 5 години следване на право и медицина, както и икономика. Той знаел, че е време да се завърне към удобния и вкусен начин на живот. Той, разбира се, със прекрачването на прага на майчината си къща, усетил миризмата на прясна лютеничка. Бакалчо бързо извадил една филия от джоба си (която пазел за спешни случаи) и тръгнал да търси източника на миризмата. След усилено издирване, той съумял да открие казана, където се варяла лютеничката. Но изведнъж, отзад казана изникнали 9 корнишончета и 3 краставици „Гергана”. Те поискали скромен откуп и хеликоптер, който да ги отведе в Мексико. Там краставичките смятали да се възползват от беззаконието и доматената вендета и да си устроят семеен зеленчуков хотел. Бакалчо се изплашил, но запазил безстрашие на духа и тялото и психиката и душата си. Той се опитал с тежка маневра да предприеме бойно действие, насочено към краставичките. За жалост, се подхлъзнал фатално и полуобратимо върху труп на бивша краставица и така паднал злощастно на земята. Отдавна чакали този момент, 3 краставици го хванали за краката, 2 за ръцете, а една безстрашна краставица влязла в устата му. Лидерът на краставичната мафия, дон Корнишоне, издал наивен, но справедлив указ към своите подопечени краставици-слуги-служители-роби. Чл. 1 на въпросния указ гласял, че поваленият висшист трябва да бъде усмъртен по галантен, но снизходителен метод.
Изпълнителят на мокри поръчки, познат в тайнствените среди и тъмните дебри като Корни Шон, се заел с изпълнението на строгата, но близка задача. В рамките на 23 часа, повтарям 23 часа, той успял успешно и реално да убие своята плячка. Поръчката наистина е била мокра. На местопрестъплението са били открити семки от краставица, носещи ДНК полимери и нуклетотиди с база аденин и тимин, принадлежащи на Корни Шон.
Полицаите, по произход чушки-камби, силно се устремили към възможно най-бързото залавяне на Корни Шон и поставянето му под домашен арест в мазето за зимнина на Баба Йорданка. За тази цел те използвали разнообразни идеи и методи. Първоначално те смятали, че всичко ще се случи по лесния начин. Те патрулирали до дома на Корни Шон със своите тикви-лимузини, който дом от своя страна се намирал на ръба на безкрайна пропаст на улица „Две могили и един компир”, която също от своя собствена лична страна се намирала в софийския квартал „Обеля”, който от своя вече лична трета страна бил квартал-кошмар за необелените зеленчуци. Това било така, поради простата причина, че 7, да не кажа 7 хиляди зеленчука намерили своя край на живота именно на това място. Една от жертвите на лобното място за възвишени и известни зеленчуци, разказва пред нашата камера. Нейното име е Бамя. Причината нейните родители да я кръстят така е, че тя е била бамя.
Своеобразно и привично през третия век на четвъртото царуване на Царица Чатла-патла-джааан се случило необикновени и очаквани събития. Много преди тези събития да се случат, пророкът Зелко Страдиварийски споделил на царицата, че скоро ще се роди "избрания”. На въпросния зеленчук му е писано да измести от трона царицата и да започне свое еднократно и велико съществуване като крал и господар на зеленчуковите предели. През годините много зеленчуци умрели в революционни въстания и еволюционни седянки, борейки се за свалянето на злата, но наивна царица. През тези тежки времена дори умрели трима човека. Всички опити били потушени и омиротворени. Но опитът на "избрания” нямало да бъде просто опит. Въпросният зеленчук вече бе споменат. Да, това е именно, повтарям и потретвам, именно, именно Корнишончето.
То преминало през множество етапи. Било любвеобилен член на семейството си, но поради злощастен инцидент в доматена градина, основало политическата религия на име Будистки фашизъм. Станало сектант и дори убило трима човека. По-късно осъзнало, че това е грешно, невярно, както и некоректно. То станало градинар, а в свободното си време се занимавало с политика и бокс.
Един ден то препрочитало седмичния вестник, когато забелязало нечетена досега статия. Статията била коментар на база върху точни и пунктуални разследвания и проучвания на учените от перуанските Анди и Нова Бразилия. Тогава корнишончето осъзнало, че трябва да стане велик революционер. Така след три години тайна подготовка и открито сечене на черешови дървета, то обсадило царския замък. Обсадата била тъжна, но справедлива. Продължила три доматени години и била увенчана с успех. Така народът заживял щастливо и изведнъж бил щастлив и леко спокоен. В крайна сметка се оказало, че всичко е резултат от медицинската марихуана.
Край
© Ивайло Диманов Todos los derechos reservados