Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събуди. Взе други чисти дрехи, изми само лицето и краката си. Преди да отиде в стаята си, взе одеяло и покри много внимателно майка си. Не искаше да я буди, личеше, че е заспала крайно уморена.
Младежът легна на леглото си, гледаше тавана около половин час, след което се обърна с лице към вратата и заспа, също така крайно уморен.
Майката се събуди от телефонната аларма и възможно най-бързо я изключи вече по инстинкт, сякаш вече знаеше, че синът й спи в първата стая. И тя тихо отиде да провери дали той се е прибрал. Усмихна се, беше тук. Видя, че е заспала с дрехите. Облече работните дрехи и видя стенния часовник - сочеше 06:43. Трябваше да побърза, че ще закъснее за работа. Преди да излезе, застана пред сина си и го гледаше внимателно. По лицето му се четеше същата умора. Дожаля й да го събуди, но много лекичко го погали по бузата и веднага тръгна.
Младежът се събуди и успя да види само гърба на майка си, която посяга, открехва вратата, след което я заключва след себе си. Беше още сънен и явно все още неразличаващ реалност или сън, се обърна и заспа.
© Стоян Иванов Todos los derechos reservados