30 авг. 2020 г., 21:58

Кратка среща

830 0 0
1 мин за четене

     Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събуди. Взе други чисти дрехи, изми само лицето и краката си. Преди да отиде в стаята си, взе одеяло и покри много внимателно майка си. Не искаше да я буди, личеше, че е заспала крайно уморена.

      Младежът легна на леглото си, гледаше тавана около половин час, след което се обърна с лице към вратата и заспа, също така крайно уморен.

     Майката се събуди от телефонната аларма и възможно най-бързо я изключи вече по инстинкт, сякаш вече знаеше, че синът й спи в първата стая. И тя тихо отиде да провери дали той се е прибрал. Усмихна се, беше тук. Видя, че е заспала с дрехите. Облече работните дрехи и видя стенния часовник - сочеше 06:43. Трябваше да побърза, че ще закъснее за работа. Преди да излезе, застана пред сина си и го гледаше внимателно. По лицето му се четеше същата умора. Дожаля й да го събуди, но много лекичко го погали по бузата и веднага тръгна.

      Младежът се събуди и успя да види само гърба на майка си, която посяга, открехва вратата, след което я заключва след себе си. Беше още сънен и явно все още неразличаващ реалност или сън, се обърна и заспа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...