Кратък многолог !

Не знам от къде да започна, толкова много неща имам да казвам, а съм отвикнал да чукам по клавиатурата. Днес с Веси (съпругата ми) решихме да изчистим при кофите, където се беше образувало бунище. Всеки ден минаваме от там и адски ни дразни, но чак сега решихме, че ако не го изчистим, няма кой да го направи, а трябва да живеем в малко по-красива среда. Пък баба Ика вика: " 'Що ще им чистите на тия цигани!", а как да й обясня ,че си чистим на нас. Бавно пиша, а толкова бързо ми текат мислите-не успявам да ги запиша. Искам си VOLVO-то. Докато чистехме дойде буклукчийската кола, гледах я и си мислех: "Сега, ако ни види някой, няма да ни отличи от братчедите" - и ми стана хубаво-радвам се, че съм такъв, да ценя момента, да не се подчинявам на общите представи (Веси псува), а да си живея с някак по-независими стойности, подчинени на по-чисто, обективно и свободно отношение към бита и живота. (Мразя този скапан бойлер.) Бойлерът беше грешка, а мразя да греша, затова ще си купя VOLVO, защото май повече мразя да мразя да греша. Веси ще каже, че причината се крие в детството. Да ама аз не съм бил подтискан, че винаги греша и това да е предизвикало страх от грешки, а от друга страна никой не ме е убеждавал, че съм безгрешен и да ме травм... (е га ти думата) ...ра в другия полюс. Просто си имам вътрешен контрол, някакъв вграден механизъм, който ме кара да правя всичко, винаги и при всякакви ситуации - добре. Страхът да не се изложа! Не мисля, че това е формирано, то просто е у мен. И ставам за каквото и да се хвана, дори в условия, които съм ненавиждал и отричал, например казармата - бях много добър.

И както си чистиме боклука  се питам колко  често съм изпадал в подобни ситуации? Управител съм на най-лъскавия моден магазин в България. Минават ми хиляди лв. ежедневно през ръцете. Единственото място, в което западняците са се насмитали със селското си самочувствие - защото тук стойностите са абсолютни и нямат нищо общо с родината  ни. А местните мутанти са се държали свито и прилично, усещайки, че има и неща по-големи от тях... Около мен хубави девойки (да ме прости Весето, но тя знае, че не влагам еротичен смисъл в това описание), луксозна обстановка и т.н., и т.н... Та аз съм се заел да рина боклуците на този задръстен квартал. А една телевизионна персона (защото тя не обича да я наричат звезда, тъй като и тя е нормален земен човек) ми помага. Абе те ще ме отказват от идеята за VOLVO-то, ще им се оставям да ми влияят, да ми дават съвети за разумност. Кои са тия ТЕ? Ами тия дето вдигат парното, спират тока, правят дупките, запълват ги (Весето псува), дават ни парите , взимат ги и т.н., и т. н... Ама се чувствам много добре в момента, почувствах се така, веднага, щом започнах да пиша. „Моля те, отвори ми една бира!"А колко обичам бира... но това е друга тема. Та за боклуците и хората, които ги прибират. Весе, много ми е жал за тебе и много те обичам! (бременна е). Появи се  боклукчарницата

т.е. колата дето събира боклуците и викам си: "Точно навреме, няма да ги разпилее вятъра!". Загледах се в операцията по изхвърляне на отпадъците, бутаха братчедите счупените кофи като диви, бяха си приготвили стар автомобилен ремък (казах автомобил и се сетих-искам си VOLVO-то),  с който задържаха капака на кофата отворен, докато се изсипе съдържанието й в монотонномелящата паст на оранжевия... воз. И тук приспособления, та къде ли ги няма в нашия... щях да изцепя едно изречение, като извадено от мнение в "24 часа". Гледам ги "колегите" и не се чувствам неловко - много е ценно да умееш да кореспо... бля... бля...ш с хора от всякакъв сой, с две думи казано. Не, че нещо сме си говорили с тия пичове, имах пред вид, че не се сконфузих от цялата ситуация, да де, иначе не бих чистил боклука.

Не мога от началото да стигна до този момент, който всъщност така ме впечатли и ме стовари тук да пиша.

Изхвърлиха си кофите и поеха нататък нашите приятели, при което едният от тях, ( абе и тук изпускам букви, както и в у-ще, основна слабост, която много се надявах сега да неутрализирам (повече с такива думи не се захващам), но кАмпютЪрАт не ми помага.) Та единият ни махна, изблесна с широка усмивка и ни пожела "Успешен ден!" Успешен. Думата беше УСПЕШЕН ден. Е, разби ме. Разби ме! РАЗ-БИ-МЕ! Този човек, (мургав, разбира се), работещ сред боклуците от къде извади тази усмивка, тази доброта, този позитивизъм. Винаги за това съм говорил, това съм търсил, това съм изисквал от околните и къде го открих - в БОКЛУКЧИЯТА! Качил се на камиона, той просто се усмихна и каза : "УСПЕШЕН ДЕН". Мамка му, та нали всеки ден коментираме това, че хората са изперкали, груби, апатични. Липсва професионализъм, вежливост, съпричастие и т.н., и т.н. И  БАМ, при кофите - УСПЕШЕН ДЕН (жена ми е смешна! как танцува само с това шкембе) УСПЕШЕН ДЕН. Не проста проява на приятелство: "Аре,чао! Бай!" Или нещо такова. НЕ! УСПЕШЕН! Ама някак изтънчено звучи, интелигентно, осмислено, преживяно, позитивно, с отношение към теб и към света! Как успява този Човек да съхрани ведрото си настроение сред човешките отпадъци и смрад, а защо повечето от нас не успяват да го проявят в далеч по-стерилни условия! Как неволно правя разграничението между тях и нас. Но кои са те, кои сме ние? Кой е критерият, кое е мерилото? Открих Човек сред боклуците. А съм заобиколен от боклуци сред хората! Банално, елементарна игра на думи! Но, по дяволите, затова е банално, защото е вярно!

Веднага си казваш - не претендирам да съм оригинален... Но това е оправдание, че наистина не можеш да бъдеш.

Много си мечтая да мога да пиша, ама наистина да пиша, т.е. да казвам неща, които другите не са чували, не са чели или поне не по този начин. Оригинални! Мога да говоря, да систематизирам мислите, познанията си, да анализирам действията си, да поучавам, да увличам, но не мога да пиша - да изразя мислите, чувствата и емоциите си, така че да прозвучи по нов непознат начин.

Ама май че за първи път разбирам, що е муза - думите идват сами, аз само ги следвам. Подчинявам се на импулса, доверявам му се, а той ме води леко, мистично, пияно и вярно! Не се замислям дълго, защото веднага идва решението, думата, идеята, насоката и моето откровение. Сега, за първи път разбирам как се пишат... ммм... писанията, те просто ти се подават, а ти, доверявайки се на сърцето и интуицията си, ги отразяваш. Колко е лесно в момента, защото се случва с мен! Усещам го как става, имам тази емоционалност, макар и само понякога! Не съм подготвен винаги да получа посланието и да го предам адекватно. Суетата е голям враг. Боря се срещу нея, но все пак се проявява. Сега си мисля: "Как ли ще прозвучи?". А от друга страна се опитвам да се отпусна и да уловя момента, в който съм проводник.

Пак се питам и... страхотно е... В момента, в който ми спрат мислите се допитвам. И ми се отговаря, безотказно! За първи път в живота ми се случва нещо подобно. Изказах го и блокирах - винаги така става! Когато очакваш или ти се случва нещо добро не го споделяй, не го коментирай. Веднага то пропуска момента да ти се случи. За първи път усещам и влиянието на собственото си биополе. Докато пиша, като че ли ръцете ми се натоварват с някаква енергия, с някакво напрежение и спонтанно, неосъзнато се принуждавам да ги разтрия, веднага, след което чуствам някакво облекчение.  Ще приключвам вече, доста писах, десет пъти повече мисли ми минаха през главата, а и музата се изчерпи, нещо си отиде. Обичам Веси, трябва да си разстрия ръцете - дали някога ще се повтори?

                ИСКАМ СИ VOLVO-TO, ЗАЩОТО Е ОТКАЧЕНО!!!!!

          Днес беше един от най-успешните ми дни! Защото писах!